Банковите фалити не са рядкост. Преди години фалира „Барклис“, в по-близко време фалира „Лемън Брадърс“, фалирали са стотици банки, даже хиляди, само за последните няколко години в САЩ – може би над хиляда. Нищо страшно не произлезе от това, освен че данъкоплатците в Америка и Европа бяха натоварени да плащат за алчността и неразумните решения.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Но напоследък това не става. Вече не. Пружината е пренавита и може да се скъса. Искам да кажа, политиците, които вземаха тези решения, взеха да се опасяват, че може да пламне и тяхната черга. И направиха информиран избор. Практиката в Европа, а и в САЩ, вече е кой каквото си е надробил, да го сърба. Сиреч, банките си плащат, който е бил неразумен – също плаща.



В България тази мода идва със закъснение, макар да сме подписали, инкорпорирали, на чист български, всички европейски директиви за банките. Тук все още ни убеждават, че трябва да платим, иначе ще стане страшно.

Но не сме длъжни. По човешките закони, а отскоро и по тези на ЕС.

През 2008 година две от най-големите исландски банки фалираха и повлякоха след себе си и останалите. В тях имаше активи за 85 милиарда евро, в сравнение с тези пари дори бюджетът на България е сравнително малка сума, какво остава за една провинциална банка, макар и с претенции.

Понеже в тези банки имаше много депозити на холандци и британци, Великобритания и Холандия натиснаха здраво Исландия да обезщети вложителите. На два референдума исландците казаха не. Политиците ги подкрепиха. Нямаха друг избор. С камъни щяха да ги убият исландците, ако са културни.

Вместо да плаща за фалита на банките и за алчността, исландското правителство предпочете да субсидира храната и да облекчи положението на обикновените хора. В резултат на тази политика в момента исландската икономика се възстанови, безработицата е 4% с тенденция да пада, ръстът на БВП е почти 3% и въпреки предупрежденията, че пазарите ще накажат Исландия, страната без проблем си емитира облигации на лихви, които за България са мечта.

Това не си го измислям аз, пише го в анализ на „Блумбърг“ от началото на годината.

Исландският случай е ръководство как трябва да се действа с фалита на КТБ.

Банката фалира. Банковият фонд, не държавата – плаща гарантираните депозити. Оттам нататък всеки си носи отговорност за действията.

Въпросът е дали ще има хора с кураж да го направят. Като гледам къде са им парите обаче – едва ли.