По-малко политическо вмешателство в осигурителната система и повече експертност. Тези цели си поставя Консултативният съвет за оптимизация на осигурителната система.

Служебният социален министър Йордан Христосков представи обсъжданите промени в осигурителната ни система. Няма да се променя осигурителният модел, увери социалният министър. Търсили сме предвидимост и социална поносимост на предвижданите промени, каза Христосков.

В същото време важен фактор в предвижданите промени е търсена финансова стабилност. Обмисля се обвързване на максималния осигурителен доход (МОД) с минималната работна заплата.

Вариант 1 е МОД да е 8-10 минимални работни заплати.

Вариант 2 той да се променя спрямо промяната в минималната работна заплата. Този вариант обаче е по-сложен, според експертите. Резкият скок на максималния доход крие известни рискове като укриване на разходи, както и високи разходи за държавния бюджет.

Минималният осигурителен доход за земеделските производители да се изравни с този за всички категории самонаети, е друга предвиждана мярка. Това ще доведе до равнопоставеност на осигурените, според социалния министър.

Финансовият ефект от тази мярка ще е 8,4 милиона лева, ако минималният осигурителен доход за земеделците скочи от 240 на 420 лева. Въвеждането на тази мярка обаче трябва да бъде компенсирана с повече субсидии за земеделците, предлага Христосков.

Над 100 000 земеделски производители и тютюнопроизводители са регистрирани у нас. Около 20 000 от тях се осигуряват, стана ясно още.

Предвижда се мярката да се въведе от 2015-а или 2016-а, като по-вероятно е да стане от 2016 г. Тя не води до допълнителни приходи, но ако бъде въведена трябва да има компенсиращо увеличение на работните заплати, подчерта Христосков. Целта е да възстановим доверието в обществото в социалното осигуряване, увери социалният министър.

Мисли се и за промени в размера на осигурителните вноски заради задълбочаващите се дефицити. Подобни препоръки се правят от авторитетни международни организации, изтъкна министър Христосков. Ако не се повишат вноските, това води до позитив като намаляване на сивата икономика, а за работодателите означава и по-ниски разходи за труд.

Според експертите обаче 23 милиарда лева са изпуснати за последните 12 години заради липсата на промени в осигурителната система. В същото време нарастват дефицитите в нея.

Обмисля се от 1 януари 2015 вноската за фонд „Пенсии" и фонд „Безработица" да скочи с 1%, а от 2019 с още 1%, но само за фонд „Пенсии". Финансовият ефект от въвеждането на тази мярка ще е 225 милиона лева за фонд „Пенсии" и 204 милиона за фонд „Безработица".

Над 2 милиарда лева ще е дефицитът за следващата година, ако не се направят нужните промени. Другият вариант е този скок с 1% е да стане от 2016 година. 2,7% от БВП ще е дефицитът в осигурителната система, ако и тогава не се въведат промените, стана ясно от думите на социалния министър.

Мисли се и за подобряване на събираемостта от вноски, като отново се обмисля наказателна отговорност за невнасянето на вноски още от 2015.

Консултативният съвет не прави реформа, а предлага варианти на осигурителната система на следващото правителство, обясни Йордан Христосков.

Що се отнася до промени за възрастта за пенсиониране за 3-а категория труд, ако няма промяна спрямо действащите разпоредби пенсионната възраст за мъжете и жените от 2015 се увеличава с по 4 месеца до достигане през 2021 г. на 63 години за жените и 65 за мъжете.

Рисковете от този вариант са от обществена съпротива и от ново отлагане на въвеждането на тази мярка. Възможно е и увеличаване на безработицата в предпенсионна възраст.

Първият вариант, който се предлага от съвета е да се изравни пенсионната възраст за мъжете и жените през 2036 г. до 65 години и после да се въведе автоматичен механизъм спрямо очакваната продължителност на живота. Вторият вариант предвижда изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените по-рано - през 2028 г. Има и трети вариант - да се изравни пенсионната възраст за мъжете и жените спрямо годината на раждане. Предимството на този вариант е, че хората ще могат по-лесно да се ориентират.

Естествено се мисли и за промени в осигурителния стаж за пенсиониране.

Предложенията за 1 и 2 категория труд се отнасят до това да се запазят сега действащите разпоредби до 2029 година. Предлага се възрастта за пенсиониране да нараства спрямо избрания модел за 3-а категория труд. Ако в 3 категория труд има по-плавно нарастване на възрастта, плавно ще нараства тя и за 1-ва и 2-ра категория труд.

Това беше първоначалният замисъл в пенсионната реформа от 2000 година, спомни си Йордан Христосков. Дали ще нарасне възрастта за пенсиониране за първа и втора категория труд, ще реши следващото правителство, стана ясно от думите му.

Осигурителната вноска за чиновници и за служителите от специализираните ведомства е спорен момент, който е във вниманието на политици и експерти от години.

Що се касае до пенсионирането в специалните ведомства, предлага се диференцирана възраст за пенсиониране спрямо длъжността и сложността на работата при спазване 27 години стаж. Това ще доведе до по-дълго и пълноценно използване опита на тези служители. Финансовият ефект от тази мярка е, че ще се намали броят на новоотпуснатите пенсии с около 1000 души и финансовият ефект ще е около 7 милиона лева. Предлага се тази мярка да се въведе от 2015 година, но с преходен период от 3 до 5 години. Минималната възраст за военизираните ведомства ще е се определи след последващ анализ.

Не водим преговори, поясни социалният министър. Следващото правителство ще води диалог със съсловните организации, браншове и синдикати за възможните варианти.

През 2010 година средната възраст за пенсиониране в специализираните ведомства е била 50,6 години. През 2011 - 49,3 години, през 2012 - 49.7 години, 2013 - 50,5 години и 2014 - 52,9 години.