Нереалистичен бюджет, който да обезпечи големия брой проекти, липса на устойчивост в дългосрочен план, липсата на подходяща инфраструктура и неналичието на ясно европейско сътрудничество на Варна по кандидатурата за Европейска столица на културата са само част от причините морската столица да загуби надпреварата, сочи докладът на международното жури, оценявало кандидатурите на Българските градове в надпреварата.

Журито не е усетило европейски дух в кандидатурата на Варна, не е видяло подкрепа от малцинствата и уязвимите социални групи, нито е разбрало как точно Варна ще си сътрудничи с държавите от Черноморския регион.

Също според журито Европейското измерение не е достатъчно развито в сравнение с очакванията на този етап. Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст.

Въпреки многото забележки, журито е било силно впечатлено от няколко проекта - плановете за преобразуване на Парк-паметника на българо-съветската дружба в Черноморски център за междукултурен диалог, проектите „Горещо лято от Студената война„ и „Приключения в панелния блок”.

Пълният текст на оценката на журито за Варна:

"Журито оцени високо дългосрочната програма за културното развитие в града и плановете чрез титлата Европейска столица на културата да се насърчи съществуващото културно предлагане със значително участие на чуждестранни артисти. Варна е успешен пример за град с развит туризъм със силно културно предлагане в областта на традиционните фестивали и утвърдени контакти с чуждестранни творци и изпълнители. Обществената подкрепа за кандидатурата е силна (въпреки че участието на малцинствата и уязвимите социални групи не бе достатъчно) и чрез нея се поставят цели за развитието на града. Журито отбеляза с ентусиазъм оказаната помощ от много доброволци по време на наводненията. Проектите, които направиха силно впечатление на журито са плановете за преобразуване на Парк-паметника на българо-съветската дружба в Черноморски център за междукултурен диалог, проектите „Горещо лято от Студената война„ и „Приключения в панелния блок”. Журито прецени, че Европейското измерение не е достатъчно развито в сравнение с очакванията на този етап. Не е видно как Варна се позиционира в Европейския, а не само в българския контекст. Журито би желало да види повече проекти за сътрудничество и за ко-продукции, включващи институции и творци от Черноморските държави. Проектите за сътрудничество с пре-селектираните италиански градове, около темата „Месец на италианския град” бяха с ограничен обхват. Журито изрази притеснения относно това доколко е реалистичен бюджетът за голям брой от предложените проекти, както и дали големият брой инфраструктурни проекти могат да бъдат завършени в срок. Журито изрази загриженост за устойчивостта на програмата в дългосрочен план, предвид броя на планираните нови културни институти. Журито счита, че в кандидатурата аспектът за развитието на туризма не се разграничава достатъчно (полезен като вторичен продукт, но не и цел на Европейска столица на културата) от проектите, насочени към критерия „Град и граждани”, и най-вече за привличане на интереса на публиката към многообразието на европейските култури.

Програмата на град Варна:

Програмата на град Варна бе представена в документите за кандидатстване под надслов „Бряг на вдъхновението - изграждане на доверие чрез култура”. Концепцията се основава на признанието за географското положение на града на Черно море и на разбирането, че доверието в политиците, обществото, бизнеса е на много ниско ниво. Програмата е разделена в три направления:

•Срещни артистите

•Срещни бъдещето

•Срещни морето.

Кандидатурата на града е подкрепена от всички политически партии, от съседните общини и значителна част от частния сектор в града и региона. Към настоящия момент бюджетът на града за културни дейности е в размер малко под 3 % от общия годишен бюджет на общината. Общината успешно е използвала структурните фондове на ЕС за подобряване на културната инфраструктура в града и има намерение да кандидатства за подобно финансиране в бъдеще.Журито бе информирано, че културната стратегия на града е в процес на развитие и кандидатурата на Варна за ЕСК е в съответствие със стратегията.Предложеният бюджет за оперативни дейности е 68 млн. евро, от които 37 млн. са за програмата, 11,5 млн. за комуникация и маркетинг и 12,5 млн. за персонал и администрация. Основните очаквани източници на финансиране са: община Варна с 31,5 млн., националното правителство с 22,5 млн., и частният сектор с 5,5 млн.

Варна представи своята концепция пред журито в 30 минутен филм, базиран на трите направления от програмата на града и плановете за управление на проекта. Говорителят открои основните събития, по две всеки месец, конкретни проекти от всяко направление в програмата бяха посочени като примери.В частта за въпроси и отговори, журито поиска да научи повече за степента на участието на други страни около Черно море, за кандидатурата на града за Европейска столица на младежта 2017, как смята да изгради или заслужи доверие, за стратегията след 2019 година, за баланса между съществуващото високо ниво на културно предлагане в града и програмата за ЕСКи по какъв начин програмата ще допринесе за по-задълбоченото разбиране от страна на жителите на града на многообразието на културите в Европа.

Пълният текст на оценката на журито за победителя Пловдив:

Журито даде висока оценка на честната оценка на предизвикателствата пред града. На стратегическо ниво, Пловдив се позиционира, както много други европейски градове в подобна ситуация, като град, който от една страна се стреми към (успешно) привличане на инвестиции, и същевременно страда от „изтичане на мозъци”. Културната стратегия е всеобхватна и с акцент върху образованието, творческите индустрии, културния туризъм, както и върху самия творчески сектор.

Предложената програма е интегрирана. Тя се фокусира върху културната стратегия и предизвикателствата пред града по един добре структуриран начин. Основните четири теми са ясни и ефективни и лесно могат да бъдат предадени на публиката и гражданите. Програмата е амбициозна, в нея има рискове, затова ще е необходимо добро управление.

Кандидатурата на Пловдив активно търси различни гледни точки от цяла Европа - подход, който журито приветства. Пример за това са плановете за сътрудничество с биеналета в Истанбул, Солун и Букурещ. Журито приветства многото проекти с училища и млади хора, включително и проектите със (необичайното) название CABADPLO (Изграждане на капацитет и стратегия за развитие на публиките). Целта на тези проекти е да развиват потенциала, уменията, процесите и ресурсите на местните и регионалните организации.

Журито се убеди, че в изработването на кандидатурата са участвали гражданите от различни сфери на обществения живот. На лице е силна ангажираност и участие на социалната, икономическата и културната тъкан на града, в един добре балансиран възходящ и низходящ процес, който е от решаващо значение за измерението „град и граждани”. Проектът „Кино Космос” е резултат на обществената инициатива и свързва архитектурното наследство, гражданското участие и паметта за социалистическото минало.

Журито беше впечатлено от възприетия подход към ромите, заемащи основно място в общността. Подкрепата на общностните лидери в проекти, водени от творци, се вписва в критериите за ЕСК относно социалното развитие и културното многообразие.

„Европейското измерение” беше застъпено във всичките три направления от критериите. Специално внимание бе отделено на проектите, свързани с използването на кирилицата и с ромската култура, които се вписват в критерия за представяне на общите черти на европейските култури и на тяхното многообразие. Проектите с италианските градове, които са преминали етапа на предварителен подбор, бяха добре разработени и подробно описани.

Прогнозният бюджет е реалистичен (и разумен) с възможност за по- нататъшно развитие. По отношение на възможното европейското финансиране, бюджетът е консервативен на този етап. Журито оцени желанието надграждането на инициативата да продължи и след 2020. Кандидатурата предвижда подкрепа за растежа на творческите индустрии. Журито отбеляза, че в програмата участват национални и местни институции и НПО. Журито отбеляза своята загриженост по отношение на управленския капацитет, но оцени искреността на настоящия художествен директор, който ще се оттегли за етапа на изпълнението, тъй като той изисква различни умения.

Целият документ е публикуван на сайта на културното министерство.