7 930 000 лева са били откраднати чрез скиминг в България през миналата година, показват данните на компанията за финансови анализи “Таймтрик”.

Банковите карти са били 8 259 629, или средно по една на човек.

Скимингът е метод за събиране на данни от кредитна, дебитна или друга банкова карта чрез банкомат или ПОС терминал.

Измамникът предварително монтира на машината записващо устройство тип скенер - скимер, което разчита и копира данните от магнитната лента на банковата карта. То не може да се забележи и когато човек сложи картата си в “заразеното” устройство, скимерът моментално записва данните от картата. След това получената информация се нанася на нова пластика и се използва за източване на средствата на нищо неподозиращата жертва.

Има различни видове скимиране, но всички разчитат на магнитната лента на банковата карта, за да свалят информацията, която им трябва. Повечето карти разполагат и с чип. Той е много по-модерна и защитена технология, докато магнитната лента се използва от 50-те години.

Съвременните банкомати имат четци и за лентата, и за чипа, за да могат да се ползват и по-стари банкови карти. За извършване на трансакция обикновено се използва много по-незащитената магнитна лента.

По неофициални даннни най-големите спецове със скиминга са наши сънародници. От всички измами от този тип в света 95% са извършени от българи, твърдят експерти.

През 2008 г. заради въвеждането на чипа се е наблюдавал спад на кражбите със скиминг, защото измамниците не знаели как да го заобиколят.

От 2010 година обаче те се справят с проблема и оттогава размерът на откраднатото непрекъснато расте.

България не прави изключение от общото “правило”.

През 2012 г. чрез скиминг у нас са били източени 7,71 млн. лв., а през 2008 г., откогато се води статистиката - 6,89 млн. лв.

В България обаче кражбите чрез скиминг са значително по-малко, отколкото в Западна Европа. От този вид престъпления

джобовете на французите например са олекнали с 900 млн. лв.

само през 2013 г. Жителите на страната с най-мощната икономика на Стария континент - Германия, са се простили с 80 млн. лв.

Най-пострадали обаче са англичаните. Само за миналата година те изгубили 934 млн. лв. Общо в Европа са откраднати малко над 3 млрд. лв.

“Заради въвеждането на чиповете измамниците станаха много по-изобретателни”, разказва Георги Кънев, един от създателите на стикера срещу скиминг SkimProt. (Виж карето долу)

“Преди те просто монтираха един скимер на банкомата и се надяваха да не ги хванат, а сега има най-различни методи", допълва той.

Един от тях е скимиране, докато човек плаща през ПОС терминал. При подаване на картата операторът на каса я взема, уж я забърсва, а всъщност я прокарва през четец и получава всички данни от нея.

Има и толкова развити измами, при които в самия ПОС терминал е монтиран миниатюрен скимер. В някои фабрики пък мошениците подкупват служител и банкоматът излиза оттам с монтирана записвачка.

Проблемът за измамниците е, че след няколко скимирания банките разбират коя е заразената машина и демонтират записвачката.

Дори за това обаче вече са измислени две схеми.

В Русия например е създаден специален софтуер, с който се заразява банкоматът, така че да записва данните на карта при теглене на пари.

Тази измама може да бъде хваната, но обикновено се извършва от компютърния специалист, който отговаря за машината.

Най-иновативният метод за скимиране е измислен от българин. По поръчка на собственик на заведение в Русия той създава специален ПОС терминал, който всъщност не е свързан към банка. Когато човек плаща при него с карта, той я подава, измамникът уж отчита плащане, не получава пари, но се сдобива с всичките данни на клиента. Банките пък няма как да разберат къде е станало скимирането, тъй като терминалът не е свързан към никоя финансова институция. Така измамникът може спокойно да събира данни, без да бъде хванат.

При тегленето на парите също е измислена схема. Един от бандата за скимиране събира данните от банкомати в Европа и ги праща на друг член на групата, който се намира в Южна Америка. Там той тегли парите, като цялото действие се развива за по-малко от 30 минути.

Заради големите разстояния в различните континенти рядко се стига до хващане.

“Ако случайно ги заловят, подкупват полицията”, разказва Георги.

“За крайния клиент най-лошото при скиминга е, че няма как да разбере, че е бил скимиран”, допълва той.

Във всяка страна законите за възстановяване на откраднати чрез скиминг пари са различни.

“В България от 0 до 400 лв. е риск на клиента и не се връща нищо”, обяснява Емил Цолов, маркетинг мениджър на SkimProt. “Не се води и точна статистика на възстановените суми, но те са едва около 20% от откраднатото”, допълва експертът.