Руската рубла достигна рекордно ниско равнище спрямо американския долар, падайки до курс 38 рубли за долар, докато инвеститорите очакват с напрежение какъв ще е руският отговор на западноевропейските и американските санкции, наложени на Москва заради намесата

Руските активи бяха сериозно ударени миналата седмица, след като САЩ и ЕС ограничиха достъпа до чуждестранни капитали на някои от най-големите руски държавни банки и петролни компании.

"Рублата е заложник на политически фактори. Колкото по-скоро се подобрят финансовите политики, толкова по-бързо ще се подобри климатът за инвеститорите", коментира финансистът Владимир Осаковски.

"Всъщност сега се намираме в центъра на редица негативни фактори. Западът наложи санкции на Русия и пазарите очакват нейната реакция. Това несъмнено оказва силен натиск върху рублата. Отделно от това имаме относително негативна ситуация на пазарите, където цените на петрола следват отрицателен тренд, което не е добре за руската валута", допълва той. 

Същевременно Централната банка на Русия реагира и обяви, че планира да отпусне контрола върху курса на рублата. Въвеждането на плаващ валутен курс на рублата е значително изменение в руската монетарна политика, като на практика цената на валутата ще се определя изцяло от финансовите пазари, а целта е повишаване на гъвкавостта на курса. 

Централната банка ще си запази правото да задава интервал, в който да може да се движи курсът на рублата. Това обаче не означава, че Русия се отказва от инструментите за влияние върху курса на рублата. 

Централната банка ще влияе на курса опосредствано, чрез манипулиране на други ключове и икономически показатели и най-вече основния лихвен процент. Това е част от политиката на централната банка, която си поставя за цел превръщането на лихвения процент в основен инструмент на данъчната и разходната политика през следващите години.

В случай на финансова нестабилност централната банка си запазва възможността да продава чуждестранна валута. Като заплаха ще се разглеждат най-вече не колебанията в курса, а възникването на паника на валутните пазари, подобна на тази от началото на март.