Някой най-после трябва да го каже. Варна не е само морето, дупките... и Общината. Да го повярва. И да започне да случва нещата. Без мрънкане, без извинения, без оправдание.

Но първо да я видим. Със сърцето. Да я разпознаем във всеки ъгъл. Да я обичаме. Стотици познати и непознати улици, места, сгради, емоции, чакат да ги открием, а тя свенливо ги пази, само за търсещия. Днес. Варна се променя, за който има очи да я види...

В "Чакам те на Севастопол" - и стотиците срещи и раздели, които държахме в ръце или още изскачат в спомените ни на ъгъла и градинката на бул."Сливница“ и „Княз Борис I".

В кривите дървета в Морската градина, покрай които минаваме с вечни и не толкова вечни приятели. Същите дървета, по които ще/се катерят днес децата ни.

В целуващите се на "буните". Докато ги гледат рачетата по тетраподите и чичовците с въдици. В тичащите по пясъка. Водораслите по пръстите на краката и жената с книга на плажа. В дългогодишното приятелството, добре "консервирано" с морски пръски сол. В паметника на моряците с гребла на Първа буна, чакащи ни за да ни кажат, че всеки кораб има нужда от повече от един човек.

В рисуването на портрета на Васил Левски от група ентусиасти – проект, започнат с личните им средства. Момичета и момчета, които превърнаха сивата подпорна стена до Аспарухов мост, която посрещаше и изпращаше всеки във Варна, от парчета бетон в символ на родолюбието и вярата, че във Варна нещо се случва. И други хора се включиха със средства, за да видим и ликовете на Ботев, Петко войвода, Раковски, Райна Княгиня, Бенковски, Паисий Хилендарски. Идеята има свое продължение в творчеството им на „Стената на Спортната слава“.



В "Contemporary space" - отдавна чакано алтернативно пространство, създадено от Васил Даскалов и Биляна Рубинова. Нещо като бялата лястовица, но в черно и сиво на ул.“ Марко Балабанов“ 23. Пътеводител за концептуално и съвременно изкуство с малка тематична библиотека и бар. Социално място за съмишленици, което за по-малко от две години оказа силно влияние върху културния живот на Варна. Галерия, която да разгледаш в събота и неделя, например в 21:00 часа. Да, има такова място.

Във ветрилата на „Тол шипс“, които събраха почти цяла Варна. В хвърчилата на непорасналите момчета.



В бирата с приятели, в летните „Кубо“ и „Ментол“, подслонили се в някогашни градски бани на варненския плаж. Един до друг. Първият - познат на варненци, още когато беше шатра на Южния плаж, вторият - негласно любим през деня на млади татковци и майки с деца. И двата със заявки за силна арт среда и качествена музика, добри коктейли и интересни хора.

Да, Варна не е всичко онова от старите снимки с цвят на меланхолия. И аз ги харесвам. Но тя никога няма да бъде същата. Както морето никога не може да бъде едно и също. Но не ти пречи да го обичаш. И да го преоткриваш. Просто имаш „люспа в мозъка“. Питай рибарите.

Сбогом, Варна!

Трябва да знаем, че дори да не ни се вярва, зад привидната тишина на повърхността на морето - в дълбините му кипи живот. И във Варна промяната се случва. Чрез всичко старо. Прието или отхвърлено. Чрез всичко ново, което имаш очите да познаеш.

Виж Варна такава, каквато не я познаваш. И такава, каквато вярваш, че трябва да бъде. Heineken събира всичко, което ти е направило впечатление – интересно, пълно с живот. Да започнем да го откриваме заедно. Снимай и сподели във Facebook, Instagram и Twitter с хаштаг #openvarna.

Има хора, които виждат, а после и участват в развитието на този град. Днес. По хаштаг-а ще се познаем.

Здравей, Варна!

#openvarna