Реджеп Тайип Ердоган положи клетва като първия пряко избран президент на Република Турция, съобщи ДПА. Събитието бе придружено с топовни салюти. Пищната церемония, наподобяваща на моменти не иногурация на президент, а коронация на султан, се състоя в присъствието на представители от 75 страни, от тях 19 президенти, сред които е и българският държавен глава Росен Плевнелиев, 14 премиери, четирима председатели на парламенти, както и много министри от различни страни, включително арменският външен министър Едуард Налбандян, делегация от САЩ и руският парламентарен шеф Сергей Наришкин.

С какво нашият президент е блестял толкова много на церемонията, че е споменат изрично не само от тази, но и от почти всички международни агенции? Ами с това, че беше единственият държавен глава на страна от Европейския съюз. Държавите от ЕС дипломатично бойкотираха пищното събитие, за което можем да сме сигурни, че е имало неофициална договорка, пише Костадин Костадинов, съосновател на движение "Възраждане" в личния си блог. Плевнелиев обаче отиде, с което, образно казано, наруши европейската омерта. Кое беше това, което даде кураж на известния с пълната липса на характер български президент?

Не е трудно да се досетим. България е на практика управлявана от Турция. Пряко или косвено, чрез петата си колона у нас (ДПС и НПСД), чрез вече наближаващите половин милион гласоподаватели с турско гражданство, и най-вече чрез мощната си икономическа инвазия, осигурила солидно турско присъствие на всички нива от политическото, икономическото и общественото устройство на страната. Дори и в международен план партията на Ердоган привлече на своя страна още двама от българските евродепутати (освен тези от ДПС) от коалицията на България без цензура и ВМРО, които влязоха в групата на европейските консерватори, където членува и Партията на справедливостта и развитието. Така че нямаше как Плевнелиев да не отиде в Анкара за да засвидетелства вярност на своя сюзерен.

България, както се говореше когато влязохме в ЕС през 2007 г., можела да стане троянски кон на Русия. Прогнозата се сбъдна наполовина. Очевидно наистина сме троянски кон. Но на Турция.

Костадин Костадинов