Преди време проучване на Евростат показа, че една от причините за безработицата у нас е „нагласата на мързеливци”. Мит ли е лентяйството сред младите и може ли да се промени тази тенденция? Всъщност фактите са си факти - преди няколко дни изследване показа, че всеки четвърти българин до 30-годишна възраст не прави нищо. Икономисти дори коментираха, че да се работи, не е престижно. Заражда ли се тогава нова мода сред младите хора? През последните години ценностите ни толкова се промениха, че дори започнахме да съжаляваме работещите за това, че бъхтят от сутрин до вечер, и то за мижави пари, както свикнахме да се изразяваме. Уж съжаляваме и самите себе си, цъкаме с език и обвиняваме системата (която и да е тя), че все не ни дава достатъчно възможности, че сме винаги бедните и онеправданите. Имаше дори една много хубава мисъл - че ние, българите, живеем с мисълта за перманентно бедствие.

По-страшното е, че вече години наред не излизаме от тази летаргия и все чакаме някой да ни оправи. Много младежи дори не си правят труда да отидат на интервю или да си потърсят работа точно защото смятат, че пак те ще са прецаканите. Така се превръщаме в едно мрънкащо общество на обезкуражените, на тези 30-годишни „млади“ хора, които всъщност би трябвало да уредят живота си по някакъв начин, да се справят сами с ежедневните трудности и да са излезли от крилото на мама и тате. Много българи ще кажат, че работа няма, ще се оправдаят с тежката икономическа криза, от която се възстановяваме не само ние. Факт е, че младежката безработица е проблем не само за България, но и за други европейски страни. Ами погледнете какво стана в една Испания? Там в края на миналата година тя достигна рекордните 56%. Някои дори нарекоха страната „мащеха за младите хора“. Просто ние сме свикнали все да се сравняваме с другите, с чуждите стандарти и да смятаме, че нещо все не е достатъчно добро за нас. Но какво ще постигнем с това? Нищо, освен че ще продължаваме да сме в графата на мрънкащите и оплакващите се. А такива не оцеляват. В днешно време успяват стратезите, смелите, тези, които искат да се развиват и да се борят. Нищо че някои младежи все още не правят разлика между образование и квалификация, което според работодателите продължава да е голям проблем.

Може би донякъде е виновна и образователната ни система. Вярно е, че тя трябва да се реформира. Излишно е да се роят вузове, които бълват некачествени кадри. Излишно е и да се учат специалности, от които всъщност пазарът на труда няма нужда. Наистина никой не може да каже какви ще са тенденциите след десет години, но все пак трябва да се вслушваме и в гласа на експертите. Докато това не се промени, ще продължаваме да си говорим за „изгубеното поколение“, което води до огромни загуби в икономиката. Нито една страна няма нужда от професия „мързеливец”.