Вече всичко е наред с работата по централната градска част на Варна, увери в интервю за Дарик Ивайло Терзийски, представител на немския производител на клинкерни павета Abc-Klinker-Gruppe – фирмата, от която са паветата за Пешеходния ринг. Изчистени са всички неясноти, поправени са грешките в по-голямата част от обекта, сменени са грешните материали, а размерът на фугите – коригиран.

Проблемите, които възникнаха по ремонта на центъра, са били няколко – недобро трамбоване на основата, неспазен размер на фугата, неточна фракция пясък и най-вече – съкратените срокове, в които изпълнителите трябваше да работят, поясни Терзийски. "В началото на ремонта във фирмата получавахме обаждания - давайте материала, защото ние полагаме по няколко квадратни метра на ден. Това не е възможно. Не може на такъв сложен обект да се слагат по толкова много павета на ден”, коментира вносителят на материалите.

В Германия има сдружение на производителите на клинкерни павета, което следи процесите по полагането им. Общината се е обърнала към въпросното сдружение за помощ. Преди 15 – 20 дни представител на организацията е дошъл във Варна, разгледал е и изпратил подробен доклад до кмета.

Изводите най-общо:

Проектът е приемлив като изпълнение, нещата вървят добре, но има още малко за дооправяне.

Що се отнася до точната технология и дали тя е била спазена, Терзийски разказа, че в началото е имало доста пропуски, но те вече са поправени и се работи както трябва.

„В самото начало, когато започнахме разговорите с архитектите и когато препоръчвахме съответните размери, цветове и начини на подредба, от които те направиха определен проект, още тогава беше избрана технологията. Тя не е конкретно за площада във Варна, а е технология, която се използва в цяла Европа за подредба на съответните клинкерни павета на обществени места. Това е класическа технология, която десетилетия наред се използва в Германия не само по пешеходни зони, както е в нашия случай, а дори и по централни улици в немските градове, както и в холандски градове, т.е. и пътища, откъдето минават и леки, и тежкотоварни автомобили.

Разликата е само в дебелината на павето, както и в подложката, която се прави преди да бъдат наредени. Дали отгоре ще се подрежда гранитно паве, бетоново паве или клинкерно паве, технологията надолу по трамбоване, по използване на определени слоеве на филц и т.н., технологията е една и съща. За клинкерното паве не е нещо уникално, когато говорим за дълбочина на тази технология. Специфичното при клинкера е, че при последния етап, преди да започне реденето на паветата, трябва да се използва определена фракция на пясъка, след като е минало трамбоването – стандартно за всички настилки. Полага се въпросния пясък на 1 до 3 сантиментра и тогава се пристъпва към редене на паветата по стандартната технология. Използват се гумени чукове, определени са начините за направа на самата фуга.”

Разделители за фуга не е трябвало да се използват, уточни Ивайло Терзийски. Това е било едно от нещата, за които производителят, инвеститорът и изпълнителят са имали много спорове от самото начало.

„В Германия има павета, при които има разделители, но те са предназначени за други пространства и за машинно подреждане. Във варненския случай се полагат на ръка заради специфичната шарка.”

От самото начало е изпратен специалист да следи процеса и да консултира работниците, разясни Терзийски. На места технологията е спазвана, на други места – не.

Един от проблемите е бил в трамбоването, заради което се получи вълнообразната настилка. Другият – размера на фугите. Фугата трябва да бъде между 2 и 5 мм. Ако е по-малка, пясъкът не може да влезе във фугите и това ще доведе до тяхното разрушаване в студените месеци.

В момента, в който се наредят паветата и тази фуга се напълни с верния пясък, тя повече не се размества.

Сериозен проблем е било и бързането обектът да бъде завършен в определен срок.

„Когато нещо се обърка по някаква причина, възникват и други проблеми”, коментира вносителят.

За ул. „8 ноември” Ивайло Терзийски коментира:

„Технологията и на двете места би трябвало да бъде една и съща. Основният проблем обаче е в размера на фугите. Там фугата беше по-малка от 2 мм, на места дори имаше долепени павета. А пясъкът, който там се използваше, беше много фин, почти като прах. При дъжд това пясъчно брашно щеше се отмие, фугата – оголена, а паветата – разместени.

Затова трябва да се разместят паветата, където фугата е малка, за да се гарантира здравината им."

Важно да знаем е, че пясък ще се полага и на третия, и на шестия месец.

„Варненци трябва да имат предвид, че след приключване на ремонта на центъра, на третия и шестия месец трябва да има допълнително засипване с пясък във фугите. Това е по технология и е необходимо, за да се втвърди достатъчно фугата. Това не означава нов ремонт, а довършване на обекта. Тогава вече може да се гарантира, че павето няма да мръдне десетилетия наред. Така се прави и в Германия, и в другите европейски страни.”

Утежняващи обстоятелства във варненския център са отводняването, наклонът и силните дъждове.

С тези клинкерни павета са направени половината от централните площади и улици в Германия, Англия, Белгия и други страни. Това клинкерно паве е вярното решение за подобни пространства, категоричен е представителя на производителя.

„Това, което гледахме като проект в Германия, изключително ни хареса. Това, което впоследствие видяхме, е, че гранитното паве е малко по-малко. Този проект изглежда прекрасно на хартия, но когато тръгне да се изпълнява, възникват и трудности.”

Ивайло Терзийски даде пример с Централна гара в София, която е правена преди 10 години със същите павета и те още не са мръднали. Ларгото пред Министерски съвет също е подредено с павета от същия производител..

„С избраните продукти и с този проект, аз съм сигурен, че площадът ще стане красив, макар и не за това кратко време, което варненци искат”, убеден е Ивайло Терзийски.