Курс за подготовка на помощник-готвачи ще стартира през октомври във варненския затвор. В момента тече подбор на желаещите да се запишат. Едно от основните изисквания е да имат завършен осми клас. Най-вероятно ще бъдат обхванати между 8 и 12 души. Инициативата е на сдружението с нестопанска цел АЛТРУИСТ и Бюрото по труда. Това заяви председателят на неправителствената организация Албена Кръстева по време на работна среща между общинската наблюдателна комисия и различни институции на тема, свързана с ресоциализацията на лицата, излежали ефективни присъди и на осъдените на пробация, предаде репортер на Moreto.net.

Един от основните въпроси, които повдигнаха повечето от представителите на общински, съдебни институции, затвора по време на срещата в общинската зала „Варна“ бе за намирането на работа на излезлите от затвора лица. Кръстева посочи, че имат един случай, в който реално са помогнали на един човек да си намери работа. Причината била, че само един ги е потърсил с тази цел. Осигурена му е заетост като готвач във варненско заведение. Той е усвоил уменията по време на пребиваването си в затвора.

„Останалите се обръщат към нас просто за консултации. Често докато са в затвора на срещи говорят, че се нуждаят от работа след излизане и се притесняват за това, но в повечето случаи след напускане се обръщат към организацията не с декларация за търсене на работа, а с декларация за получаване на помощи.“, оплака се Кръстева.

По мнение на ръководството на затвора основен проблем пред напускащите затворници е трудовата заетост. Около 28 фирми в момента използват труда на лишените от свобода, стана ясно по време на срещата. Проблемът обаче идва след напускането на затвора. Освен това лишените от свобода трудно се включват в програми за подпомагането им, тъй като по-голямата част са на доброволен принцип.

Според Албена Кръстева организацията им разпространяват достатъчно добре информацията за възможностите, от които могат да се възползват затворниците. По думите й помощ в тази насока оказвал затворническият вестник „Хоризонт“, който предизвиквал все по-голям интерес. Той излиза един път в месеца. Състои се от 8 страници, които се подготвят от затворници. Освен това организацията предвиждала и изготвяне на брошури, които да разясняват информация за съществуващи програми. По време на срещата обаче стана ясно, че един от проблемите за реализацията на затворниците е неграмотността на не малка част от тях.

Зам.-кметът по сигурността Тодор Иванов пък изрази мнение, че не толкова липсата на работа е проблем, колкото обкръжението, в което попадат лишените от свобода в затвора и извън него.

Голяма част от затворниците са от цигански произход, с ниска степен на образование и квалификация. Пред и след затвора за повечето от тях нямат намерение да работят.

"Важно е да се обърне внимание на средата, в която попадат след като излязат. По време на престоя си в затвора те придобиват още престъпни навици. Обикновено с напускането на затвора се търсят контакти със стари познайници. Тези хора се влияят от груповото престъпно съзнание. Обикновено след излизането от затвора попадат в престъпна среда. Първата работа на всеки излизащ е да помисли за социалните помощи и след това как да изкара пари, но по нередния начин. Насочени усилията към обкръжаващата среда, а не за работа ще дадат по-добри резултати.“, смята Иванов. Практиката показва, че в не редки случаи лежалите в затвора се връщат там именно заради средата, в която се движат.

Според д-р Борислав Станчев от общинската дирекция „Превенции“ пък от съществено значение е фокусът на работа да се насочи към осъдените между 18 и 25 години, които са с по-леко или условно наказание и това е първо провинение за тях. Причината е, че това е времето, когато може да им бъде най-съществено повлияно, за да не се стигне до рецидив.