От трите големи международни летища у нас, по отношение на авиационния шум варненският аеропорт оказва най-голямо влияние на местното население. Причината е, че летището във Варна е по-близо до самия град, в сравнение с другите две големи аерогари у нас - в София и Бургас. Това заяви за Дарик инж. Тонко Петков от Института за въздушен транспорт.

Експертът е ръководител на колектива, разработил фактор „Авиационен шум" в екологичната оценка на Генералния план на летище Варна. Планът, който е 2007 г., е публикуван в сайта на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт", които са концесионер на летищата във Варна и Бургас.

Според включения в плана експертен анализ, причините за относително голямото отрицателно въздействие на авиационния шум върху града са няколко. Една от тях е недостатъчно доброто градоустройствено решение, създало условия за прекалено доближаване на града към летището без да се спазва каквато и да е хигиенно-защитна зона. Като фактор за по-висок шум е посочена и организацията на долитането и отлитането, при която се създават условия за това самолети да прелитат над значителни градски части.

Варненското летище се намира само на 8 км от центъра на града. Оперира денонощно, като за 2013 г. там има регистрирани 11 500 самолетодвижения, по данни на аеропорта. Летището в Бургас (разположено на 10 км. от центъра на града) също функционира денонощно, като за миналата година там има регистрирани над 18 400 полета. Най-голямо и най-натоварено обаче е летището в София (също на 10 км. от центъра). За цялата 2013 г. там са излетели и кацнали 40 526 самолети.

Системи за мониторинг на авиационния шум има инсталирани и на трите аеропорта. „Фактически тези системи за мониторинг са само за отчитане на дейност. Не вършат работа в полза на публиката", коментира инж. Тонко Петков. Той обясни, че няма нормативна уредба, по която да се налагат санкции на въздухоплавателно средство за шум над допустимото.

Кои варненски квартали са подложени на най-силно въздействие на авиационен шум?

Шумът от пристигащите самолети се усеща най-много в кварталите „Левски", „Младост", „Кайсиева градина" и „Владиславово". За това може да са се съди от пунктовете за измерване на шумовото натоварване от въздушния трафик. Измервателните станции се намират на ул. Евлоги Георгиев" в кв."Левски", на блок 150 в "Младост", блок 217 в „Касиева градина" и до блок 303 във „Владиславово".

Измерването там обаче се прави само веднъж в годината - в два последователни дни, при това само през деня. Ясно е, че не може да даде цялостна представа за реалната шумова картина, обясни д-р Веселина Божилова - главен инспектор в отдел „Профилактика на болестите и промоция на здравето" към Регионалната здравна инспекция. „Живея в квартал, който явно попада в някакъв коридор. Като започнат вечер да излитат и кацат, все едно съм на летището", сподели здравният експерт.

За шумовото натоварване в града следи и Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите. Според техния Регионален доклад за състоянието на околната среда през 2013 г., най-голям дял за оформянето на акустичното състояние на община Варна има именно транспортният шум - автомобилният и самолетният, и в по-малка степен железопътният.

Около 37 000 варненци са засегнати от авиационен шум. Това става ясно от Плана за действие с цел управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на територията на агломерация Варна. Той бе приет в края на 2010 година, на база на Стратегическата шумова карта на града. Според този план, една от причините за авиационния шум е, че все още на варненското летище се разрешават нощни полети - факт, директно водещ до значително надгранично ошумяване на занижените гранични стойности на шума. Друга причина е липсата на утвърдени противошумови трасета и липса на въведена система за контрол и санкции на отклоняващи се самолети.

Защо самолетите не заобикалят града?

Траекторията, по която аеропланите захождат към пистата, се определя и според вятъра. Във Варна обаче самолетите прелитат над града, защото на пилотите така им е най-удобно за управление, забелязал е инж. Тонко Петков.

Наблюденията на специалиста показват, че най-активни в оплакванията за шума от прелитащи самолети са жителите на Бургас. Там, след протести на недоволни жители, преди няколко години траекторията на излитащите и кацащите самолети бе променена. Предстои изграждане и на шумоизолираща стена.

В същото време във Варна няма оплаквания, отбеляза авиоекспертът.

Понякога жителите на градовете могат да се стресират повече от вида на прелитащите самолети. Огромното туловище на минаващия ниско над земята ревящ аероплан създава психическо напрежение у хората. Като пример за подобно „страшилище" инж. Петков посочи ИЛ 86.

Според екологичната оценка на Генералния план на летище Варна (прогнозата е на авторите от Института за въздушен транспорт) действителната забраната за полети на самолети Ил 86 и ТУ 154, ТУ 134 води до значително намаляване на засегнатите от авиационния шум. Намаляване на нивата на шум ще има дори при прогнозираното нарастване на броя на движенията на варненското летище в перспектива до 2025 г.