В решимостта си да направи непробиваеми своите граници, Европейският съюз (ЕС) и неговите държави членки излагат живота и правата на бежанци и мигранти на риск, се казва в доклад на Amnesty International, публикуван днес.

Докладът, наречен Човешката цена на Крепостта Европа: нарушения на човешките права срещу имигрантите и бежанците в границите на Европа, показва как политиката на ЕС за миграция и практикуването на граничния контрол пречат на бежанците да получат достъп до убежище в ЕС и излагат живота им на риск като ги принуждават да търсят все по-опасни маршрути.

От правозащитната организация не одобряват размера на средствата, които европейските държави отделят за защита на външните си граници. По данни на Amnesty близо 2 млрд. евро са вложени в системи за наблюдение, огради и патрули за периода 2007-2013 г. Това е в пъти повече от парите, отделяни за подобряване на положението на лицата, търсещи убежище, за което са инвестирани 700 млн. евро, сочи още докладът.

"Ефективността на мерките на ЕС за спиране на потока от нелегални мигранти и бежанци е в най-добрия случай, съмнителна. Междувременно, някои от най-уязвимите хора в света плащат с живота си и мъките си за тези мерки," твърди Джон Далхусен, директор на дирекцията на Amnesty International за Европа и Централна Азия.

ЕС и държавите членки също така си сътрудничат и във финансирането на съседни страни, като Турция, Мароко и Либия, за да се създаде буферна зона около Съюза, в опит да бъдат спрени мигрантите и бежанците, преди да достигнат до границите на Европа. В същото време от ЕС си затварят очите за нарушенията на човешките права на мигрантите и бежанците в тези страни, се казва в доклада.

"Държавите членки на ЕС не бива да пренебрегват своите задължения в областта на правата на човека към тези, които искат да влязат на тяхната територия, и да прехвърлят миграционния контрол на трети страни. Трябва да се сложи край на подобно сътрудничество", категоричен е Джон Далхусен.

Бежанци и мигранти, които стигат до границите на Европа, рискуват да бъдат изтласкани обратно. Amnesty International е документирала случаи, при които гранични служители в България и по-специално Гърция, използват широко практиката да гонят мигранти и бежанци обратно през границата. Изтласкването е незаконно, тъй като лишава хората от правото им да търсят убежище, и обикновено е придружено с насилие и дори заплаха за живота, уточняват от организацията и допълват, че изтласкването се практикува и в други страни от ЕС.

"Почти половината от тези, които се опитват да влязат в ЕС нелегално, бягат от конфликти или преследване в страни като Сирия, Афганистан, Еритрея и Сомалия. На бежанците трябва да се осигурят повече начини за безопасен и законен достъп в ЕС, така че да не са принудени да се впускат в опасни пътувания.", смята директорът на Amnesty за Европа и Централна Азия.

Правозащитниците цитират случая от миналата година край италианския остров Лампедуза, при който в опит да достигнат бреговете на Италия, над 400 души намериха смъртта си във водите на Средиземно море. Последва операция за издирване и спасяване на застрашени от потъване бежанци от страна на италианските власти, която до момента е спасила живота на над 50 000 души, но и това според Amnesty International не е напълно достатъчно, защото хора продължават да загиват във водата, опитвайки се да избягат от насилие и преследване в родните си страни.

"Човешките трагедии, които се разиграват всеки ден по границите на Европа, не са нито неизбежни, нито извън контрола на ЕС. Много от тях са заради ЕС. Страните-членки на ЕС трябва най-сетне да започнат да се грижат първо за хората и после за границите си", призовава Джон Далхусен.

От 12 до 19 юли активисти, бежанци, мигранти и експерти в областта на миграцията и проблемите на бежанците ще се съберат в България за третия лагер за правозащитни акции по външните граници на Европейския съюз. Той се организира като част от кампанията на Amnesty International - S.O.S. Europe Amnesty, която има за цел да насърчава и защитава правата на бежанците и мигрантите по границите на Европа. В лагера вземат участие представители на: Австрия, Белгия (фламандска), Чешката република, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Норвегия, Полша, Словения, Испания, Швейцария, Турция, Израел, Мароко, Тунис, България, Централна Африканска Република, Демократична Република Конго, Косово, Швеция, Сирия и Иран.