Бившият посланик на България в Бразилия Чавдар Николов не е виновен за липсата на информация във външното министерство за завръщането на Гълъбин Боевски в родината и предсрочното прекратяване на мандата му е незаконосъобразно.

Това решава Върховният административен съд на 29 април т.г., с което слага край на сагата. Само два месеца по-рано, през февруари, президентът Росен Плевнелиев подписва указа за отзоваването му по предложение на външния министър Кристиан Вигенин.

Министерството не е обжалвало съдебното решение.

Историята с отзоваването на Николов започва на 23 октомври 2013 г. Тогава за изненада на всички олимпийският шампион по вдигане на тежести Гълъбин Боевски каца на летище София. През май 2012 г. той е осъден на 9 години и 4 месеца затвор за трафик на наркотици. Година по-рано е арестуван със 7 кг кокаин в багажа на летището в Сао Паулу, където е бил на турнир по тенис, в който участва дъщеря му.

Само 2 г. след ареста и 7 г. предсрочно от присъдата Боевски неочаквано се завръща в България. Срещу посланика в Бразилия Чавдар Николов започва дисциплинарно дело в Министерството на външните работи. От институцията твърдят, че той не е изпълнил служебните си задължения, защото не е уведомил МВнР за екстрадирането, не е създал комуникация с бразилските власти, което се е отразило на двустранните ни отношения и е уронило престижа на институциите.

На 6 октомври 2013 г. заповедта му е връчена, но Николов веднага я обжалва в съда. В материалите по делото излизат всички подробности по казуса "Боевски" и мистериозното му завръщане в България.

На 13 март 2013 г. Гълъбин Боевски е в затвора, където излежава присъдата си. На същата дата министърът на правосъдието в Бразилия подписва решение за експулсирането му от страната. Посолството на България е уведомено за това на 5 април.

Позицията на външното ни министерство е, че Николов е трябвало да уведоми българските власти. Според него и адвокатите му обаче решението за експулсиране на бразилския министър на правосъдието не предвижда никакви конкретни действия.

Чрез него се декларира, че Боевски е нежелан на територията на Бразилия след изтичането на присъдата му или при друго решение на съда. Такива решения били издавани за всички чужденци, които са извършили престъпления на територията на Бразилия и са осъдени за тях. По дисциплинарното дело Чавдар Николов обяснява, че съдиите по изпълнинето на наказанията в Бразилия вземат решения за намаляване на присъди или експулсиране, когато е излежано 2/3 от времето на наказанието, когато има добро поведение в затвора или когато сътрудничи на полицията и прокуратурата.

Тези процеси и решения обаче били тайна и не се предоставят дори на адвокатите на осъдените. Така и в случая с Боевски посолството нямало как да разбере за решението предварително. Налагало се само в отделни случаи, когато има съмнение за самоличността на затворника. Освен това посланикът нямал задължение да информира МВнР за всяка нота с информативен характер, действията по която ще настъпят след няколко години.

Постановлението на съдията за експулсирането на Боевски е приведено в изпълнение на 8 май м.г. На 14 август съпругата на Гълъбин Боевски Красимира пише имейл до дирекция "Консулски отношения" на МВнР. Пита за процедурите по обжалването на присъдата на съпруга си пред апелативната инстанция и дали отказът на Върховния съд да гледа делото означава, че тя е потвърдена.

Един от въпросите на Красимира Боевска в писмото е по какъв начин Гълъбин може да бъде експулсиран.

От Външно препращат имейла към посолството с разпореждане да се поиска информация от министерството на външните отношения на Бразилия. Отговор от посолството обаче не е получен. Бразилските власти пишат на МВнР, че са изпълнили разпорежданията по въпросите на Красимира Боевска.

На 22 октомври 2013 г. в 15,55 ч на имейла на посолството на България в Бразилия се получава писмо за екстрадицията на Боевски. То обаче е отворено на следващия ден. По това време Боевски вече пътува със самолет за България. С писмо от същия ден Федералната полиция на Сао Паулу уведомява посолството, че на 22 октомври 2013 г. е приведено в изпълнение решението за принудително напускане на бразилската територия на Гълъбин Боевски. По обясненията на Чавдар Николов имейлът е пратен на консула Цветан Димитров, който имал и други задачи, освен да проверява електронната поща. Според Цветан Димитров официалният имейл, който служи за кореспонденция с бразилските служби, се отваря от секретарката всеки ден от 13,30 до 14,30 ч, а през останалото време няма служител, който да изпълнява това задължение. Това е и част от основанията за наказанието на посланика - че като ръководител не е създал организация за работа така, че имейлът да се проверява постоянно.

В грама от 27 октомври 2013 г. на консула в Бразилия Цветан Димитров е посочено, че постановлението за експулсиране е строго конфиденциално предвид сигурността на експулсирания и съответната дипломатическа мисия се уведомява за него, след като лицето напусне Бразилия. Процедурата по експулсирането на Боевски е била рутинна и от юли до октомври по същия начин от Бразилия са експулсирани още 6-има български граждани.

Съдът приема, че имейлът на бразилските власти от 22-и, който е отворен в българското посолство на 23-и, не може да е нарушение.

"Дори тази информация да бе препратена навреме в МВнР, то този факт би изяснил единствено, че Боевски се прибира в България, но не и основанията за това", мотивира се съдът.

Според отзования посланик и защитата му по делото неговата работа не е да разучава полицейските и съдебни процедури в Бразилия, а да дава предложения за развитието на политическата и правна рамка в отношенията между двете страни. Представени са доказателства, че още преди завръщането на Боевски Николов е правил предложения за договор за трансфер на осъдени лица и за договор за екстрадиция между Бразилия и България с няколко писма много преди завръщането на Боевски. Отговори обаче не е получил.

Чавдар Николов пред съда: Експулсираните стоят 2-3 седмици в преходно общежитие, Боевски е закаран направо на летището

В нито един момент не е доказано, че посолството е било уведомено от бразилската страна за експулсирането на Гълъбин Боевски.

Вярно е, че е получена нота в посолството през април 2013 г. за решение на министъра на правосъдието на Бразилия за експулсиране на Боевски, но това е едно общо постановление от бразилска страна за това, че г-н Боевски и всички останали осъдени за престъпления чуждестранни граждани са нежелани на бразилска територия, след като изтърпят сроковете на наказанието или ако друг съд реши нещо друго.

Това е една обща разпоредба и не е нещо, за което посолството би трябвало да уведомява МВнР, защото всички български граждани получават подобно решение. Друг е въпросът, че адвокатите на г-н Боевски веднага са реагирали - внесли са иск пред съдия по наказателни дела, който всъщност е решил експулсирането на г-н Боевски.

Тези искове се разглеждат в закрити съдебни заседания и за тях ние може да научим само ако адвокатите на г-н Боевски ни съобщят, но те не са пожелали да го направят. Това е направено едва след като г-н Боевски се е върнал в България. Посолството не е имало абсолютно никаква информация за това, че г-н Боевски ще бъде експулсиран.

Друг проблем е, че самото експулсиране на Боевски е странно, тъй като в момента, в който той е изведен от затвора, е закаран на летището и съответно експулсиран от страната. Нормалната практика в такива случаи е от затвора те да се настанят в специални жилища към федералната полиция в Сао Паулу, където престояват минимум 2-3 седмици до самото им извеждане от страната. Това е периодът, в който евентуално посолството би могло да научи за експулсирането им, респективно експулсирането на г-н Боевски. Цялата процедура за разглеждане на случая във външното министерство, за който аз бях привикан много бързо от Бразилия до България, е, че всички лица, с които разговарях, както от дисциплинарния съвет, така и при постоянния секретар, никой от тях не е работил в Латинска Америка, т.е. никой не познава местната обстановка. Бил съм посланик в Бразилия 7 години - от 1993 до 2000 г. Твърдя, че преди 2 г. получих второ назначение поради факта, че в момента съм най-добрият специалист по страната. Познавам я много добре, както и начините, по които бразилците мислят и работят. От цялата информация, която предоставих по въпроса, нищо не бе взето предвид.