Държавният дълг нарасна със 777 млн. евро за периода от края на май 2013 г., когато кабинетът "Орешарски" пое управлението на страната, до края на март 2014 г., за когато са последните официални данни на финансовото министерство. Държавата пуска нови облигации и взима заеми, за да финансира бюджетния дефицит, както и за да изплаща стари заеми, чийто падеж настъпва. Бюджетният дефицит за изминалата 2013 г. е 1,448 млрд. лв., сочат данните на Министерството на финансите.

През последните години на световна финансова криза дългът на държавата постепенно се увеличаваше. В края на 2008 г., когато световната криза достигна и България, държавният дълг беше само 4,48 млрд. лв. След пет години на криза, през които първо имаше сериозен спад на брутния вътрешен продукт, а след това години наред икономиката беше в депресия, държавният дълг достигна 7,714 млрд. евро към края на март 2014 г. Това представляват 18,5% от БВП на страната. По този показател България остава на второ място в ЕС с най-малък дълг спрямо БВП на страната след Естония (с дълг от 10% от БВП).

Освен ръст на държавния дълг, досегашното управление на кабинета "Орешарски" може да отчете и увеличение на фискалния резерв на страната. Нарастването на резерва за периода от май 2013 г. до март 2014 г. е само със 78 млн. лв., но това все пак е добър сигнал за финансовата стабилност на страната. През най-тежките години на кризата имаше моменти, в които фискалният резерв падаше до близо 4,3 млрд. лв.

Любопитен факт е, че през последната близо една година увеличението на държавния дълг се дължи основно на емитирането на облигации на вътрешния капиталов пазар. Вътрешният дълг на страната е нараснал с 520 млн. евро (близо 1 млрд. лв.) до 3,7 млрд. евро за периода от края на май миналата година, до месец март на настоящата.

В същото време увеличението на външния дълг на страната е близо два пъти по-малко - с 257 млн. евро до 4 млрд. евро. Най-големите инвеститори в държавните ценни книжа на вътрешния пазар са банките, пенсионните фондове и застрахователните дружества. Те имат доста свободни средства, които търсят къде да инвестират. Това доведе до сериозно намаляване на лихвите по книжата, които всеки месец пуска Министерството на финансите.

Пускат облигации за 1,493 млрд. евро

Облигации на стойност до 1,493 млрд. евро (или равностойността в долари) ще емитира България на един или повече траншове на международните капиталови пазари. На последното си заседание Министерският съвет взе решение да предложи на парламента да ратифицира документите, необходими за емитирането на облигациите.

На 21 май бяха подписани Договор за подписка между България и съвместните водещи мениджъри Citigroup Global Markets Limited, HSBC Bank PLC и J.P. Morgan Securities PLC, Договор за фискално агентство между България и Bank of New York Mellon в качеството на Фискален агент и Платежен агент, и Bank of New York Mellon (Luxemburg) C.A. - в качеството на Регистратор и Агент по прехвърлянето относно емитирането на облигации, както и Акт за поемане на задължения относно издаването на облигации от българската държава. Сега предстои договорите да бъдат ратифицирани от парламента.

Очаква се това да стане през юни. За самия старт на емисията на облигациите финансовият министър Петър Чобанов ще изчака най-благоприятния момент на пазарите. Средствата, които ще бъдат получени при пласирането на ценните книжа, са предназначени основно за осигуряване на финансов ресурс за предстоящите плащания в размер на $1,086 млрд. в началото на 2015 г. на падежа на глобалните облигации, емитирани, когато министър на финансите беше Милен Велчев. Средствата от новите облигации ще се използват и за плащания по стар дълг с падеж през 2014 г., както и за покриване на планирания бюджетен дефицит.