Напълно очаквано крайният националист Найджъл Фараж спечели европейските избори във Великобритания. И то за сметка на консерваторите на премиера Дейвид Камерън, който също през последната година следваше остра антиимиграционна политика. Избирателната активност на Острова е около 36%, което се равнява на средната за държавите – членки на Общността при вот за членове на Европейския парламент.

Партията на Найджъл Фараж спечели изборите за Европейския парламент, и получи солидна подкрепа на провелия се паралелно местен вот във Великобритания. Анализатори определят очаквания резултат като голям удар за демокрацията на Острова.

Цялата кампания на Фараж се основаваше на спекулации и откровени лъжи за броя на имигрантите, които биха могли да се заселят във Великобритания. Той си играеше със страховете на хората, че новите англичани, че изземат работните места на кореняците – нещо, което никога не е било реална заплаха.

И въпреки че вече е неоспорим фактът, че от началото на годината, след отварянето на трудовите пазари за българи и румънци, Кралството не е залято от нови жители – дори, напротив, англичаните избраха националиста Фараж. А той призова за излизане на Великобритания от Евросъюза.



Още по-любопитен е фактът, че той взима гласове от консерваторите на британския премиер Дейвид Камерън, който също от повече от година играе по тънката струна на антимиграционната политика.

Официалните резултати от гласуването за Европейския парламент ще бъдат обявени  в неделя, заедно с другите страни от ЕС, уточниха от британската централна избирателна комисия.

Според екзитпол в деня на вота, проведен от YouGov, Партията на независимостта на Фараж получава 27% от гласовете. На второ място е опозиционната Лейбъристка партия, която се подкрепя от 26 на сто от избирателите. Консервативната партия на премиера Дейвид Камерън е едва на трето място с 22 %. Партията на "зелените" се подкрепя от 10 на сто от участнците в екзитпола. Влизащите в управляващата коалиция либералдемократи са на пето място с 9 на сто и може изобщо да не влязат в Европейския парламент.

Партията на Фараж получи повече от очакваните гласове и на местния вот, който се проведе заедно с евроизборите. Там националистът отново взима места в общински съвети и от управляващите консерватори на премиера Дейвид Камерън, и от основната опозиционна сила - лейбъристите.

Според междинни резултати Партията на независимостта ще има 99 места (т.е. добавя нови 83). Консерваторите имат 935 (или -79), лейбъристите добавят 61 места и имат общо 1199, а либералите имат 300 места (т.е. губят 54). В местните избори се разпределят общо 4216 места в oбщинските съвети.

Партията на Фараж иска Великобритания да излезе от Европейския съюз и да намали броя на имигрантите, включително от Румъния и България. Партията се възползва от недоволството на британците от неуспехите на политиците в редица сфери и особено по въпроса за имиграцията, която според мнозина е прекалено голяма.

Заради засилената антиимигрантска кампания през миналата и особено в началото на тази година на Острова се засили допълнително негативното настроение спрямо българите и румънците. От 1 януари отпаднаха ограниченията на британския трудов пазар и политиците, сред които и премиерът Дейвид Камерън, обявиха, че се очаква огромна имигрантска вълна от София и Букурещ. Нападките продължиха, въпреки че подобно нещо не се случи.

Заради острите изказвания на британските политици и нарушаването на едно от основните права на ЕС - това за свободното придвижване в рамките на общностт, Лондон бе силно критикувана от ЕК.

Зам.-председателят на ЕК и еврокомисар по правосъдието Вивиан Рединг припомни на Великобритания, че свободното движение в ЕС е основен стълб на единния пазар и той не подлежи на преговори.

Коментарът бе направен по повод мерките с цел ограничаване на социалния туризъм, които бяха подготвени от кабинета на премиера Дейвид Камерън. Промените в доста либералната по думите на министър-председателя социална система на Лондон, включват лишаване на новодошлите на Острова от помощи за безработни първите 3 месеца след пристигането им, а средствата за безработица ще бъдат спирани 6 месеца след отпускането им, ако получателите им не полагат "истински" усилия, за да си намерят работа. 

Освен това имиграните, които не си търсят работа, ще бъдат екстрадирани без право да се върнат в следващите 12 месеца. Граждани от ЕС, които живеят на открито или просят, ще бъдат депортирани със забрана за завръщане в рамките на 1 година "освен ако не демонстрират подходяща причина да са тук, например, че са си намерили работа".

Определено дискриминационната политика на британските власти спрямо българите и румънците намери приложение и срещу студентите от София и Букурещ, пристигнали на Острова, за да учат. Голяма част от младежите, обучаващи се в британски университети получиха отказ от продължаване на стипендиите и дори им беше забранено да изтеглят студентски заеми.

Макар и слабо, но все пак в защита на българите и румънците на Острова, се обяви бизнесът. Изненадващо дори за самите политици, представители на някои от най-големите търговски вериги в страната заявиха, че са доволни да наемат на работа граждани на България и Румъния. В повечето случаи става дума за заемането на работни места, които никой от британците не желае, но сънародниците ни бяха определени като изключително изпълнителни и добросъвестни служители.