Венцислав Караджов е роден на 15 януари 1972 г. в Бургас. Магистър по право от СУ “Кв. Климент Охридски”. Започнал кариерата си като юрист в неправителствения сектор, работил като старши консултант по международни проекти за борба с корупцията, превенция на конфликт на интереси в държавната администрация и утвърждаване върховенството на закона

Април-юли 2009 г. е съветник на министъра на вътрешните работи. Член на ЦИК в периода април 2011 г. - март 2014 г.. Главен експертен сътрудник в комисията за контрол на СРС в 41-ото и 42-ото Народно събрание

Председател на комисията за защита на личните данни от 15 април 2014 г.

- Г-н Караджов, ЦИК отказа да изпълни вашите препоръки за достъп до ЕГН-тата в регистъра на партийните подписки. Заплашени ли са личните данни на гражданите и има ли опасност всеки да разбере политическите им пристрастия?

- ЦИК не е отказала да изпълни нашето предписание, а след уточняващи въпроси се прие удължаване на срока, тъй като се установи, че е нужно повече време за изпълнението им, както и допълнително финансиране. Предадените в ЦИК подписки на хартиен и технически носител сами по себе си са надеждно защитени. Това установи нашата проверка. Но изпълнението на разпоредбата на чл. 136 от Изборния кодекс за справка по ЕГН в интернет дава възможност чрез използване на чуждо ЕГН всеки да провери регистрацията на коя партия дадено лице е подкрепило и да се направят изводи за неговите политически убеждения. Последвалите жалби на граждани всъщност наложиха и бързата намеса на КЗЛД, в резултат на която беше издадено задължително предписание. Неговата основна цел е с допълнителни технически мерки максимално да се намали опасността от директен достъп само с ЕГН и така всеки да разбере политическите ви пристрастия.

- Откъде политическите партии си набавят ЕГН-та за подписките?

- В досегашната практика на комисията е имало такива проверки по повод сигнали за евентуално използване на бази данни за целите на различни подписки. За съжаление, с наличните си правомощия тя не е успяла да събере достатъчно доказателства за извършени нарушения, които да послужат за административен процес.

Понастоящем сме създали организация за първоначално обработване на всички жалби и сигнали. След това ще изискаме информация от представените в ЦИК списъци за всеки подател на жалба и ще извършим и проверка на партиите, срещу които има жалби.

Анализирайки броя и адресатите на подадените жалби, смятам, че в случая не става дума за злоупотреба с използване на големи бази данни от партиите.

- Всъщност целият този скандал не е ли просто върхът на айсберга и демонстрация, че личните данни в България не се опазват коректно?

- Факт е, че при настоящото динамично развитие заплахите за сигурността нарастват с всяка нова технология и се увеличава броят на засегнатите лица. Не бива обаче на база конкретния казус да се прави генерален извод.

- Как си обяснявате случаите с изхвърлени лични данни в кофи за боклук?

- С липса на регламентирани и въведени от съответния администратор правила и организация на работа с документи, съдържащи лични данни. А там, където има такива правила - с тяхното неизпълнение. Във всички случаи обаче това е нарушение на закона и отговорността е на администратора, а не на конкретния служител, който е имал достъп до лични данни и е извършил нарушение.

- Нужни ли са законови промени, за да може комисията да е по-ефективна?

- Към настоящия момент Законът за защита на личните данни предвижда достатъчно механизми и правомощия на комисията. Практиката ни при осъществяване на контрол, въпросите, които възникват при обработването на лични данни, както и съдебната практика по актове, издадени от комисията, обаче показват, че в някои области е нужно законодателно да се дадат отговори на възникнали практически въпроси. Например да се обмисли възможността комисията да определя извънсъдебно размера на обезщетението на гражданите, чиито права са нарушени. Това решение, естествено, ще подлежи на съдебен контрол, но по този начин ще се съкратят сроковете за търсене на отговорност от администраторите и ще се повиши доверието на гражданите в работата на Комисията за защита на личните данни. Заслужава да се обсъди и създаването на регионални звена на комисията, което ще съкрати сроковете за проверки и налагане на санкции за нарушителите.

- Ще проверите ли как сайтовете и доставчиците на интернет опазват данните на потребителите?

- Задачата няма да е лека. Данните и информацията за потребителите, които обработват интернет доставчиците, са трафични данни и според Закона за електронните съобщения (ЗЕС) сега Комисията за защита на личните данни е само наблюдаващ орган относно сигурността им.

След отмяната обаче на евродирективата за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на електронни съобщителни услуги, контролът как се защитава тази информация вече ще се налага по силата на Закона за защита на личните данни. Проверката на сайтовете и интернет доставчиците би обхванала изключително широк кръг от субекти, както и голяма база данни и ще изисква допълнителен човешки и финансов ресурс, с който в момента не разполагаме.

- Проверката на комисията в ДАТО през април свързана ли е с отмяната на директивата?

- Не, проверката на Държавна агенция “Технически операции” е планирана още през декември 2013 г. Един от критериите за избор на обектите за планови проверки са новосъздадени администратори на лични данни, какъвто е ДАТО. Също такъв администратор е и Министерството на инвестиционното проектиране например, което сме предвидили за проверка през месец май.

- Как ще ограничите раздаването на лични данни от кредитни институции към наказателните бригади на колекторските фирми?

- В последните години нарастват жалбите на граждани, че кредитори са предоставили личните им данни на фирми за събиране на задължения.

Кредиторите нямат право да предоставят на колекторските фирми лични данни на своите клиенти без тяхното знание и предварително съгласие.

Практиката обаче показва, че кредиторите “спазват” това законово изискване, като включват текстове в общите условия или в индивидуалните договори, че с цел събиране на вземания данните на клиента могат да се предоставят на трети лица. При разглеждане на жалби срещу кредитори и колекторски фирми комисията следи дали хората действително са информирани предварително и дали е налице тяхното съгласие.

Подписването на договор, съдържащ посочената информация, предполага изпълнение на задължението на кредитора. Затова гражданите трябва да знаят, че преди подписването на съответните договори е необходимо да се запознаят обстойно с отделните клаузи и задължително да проследят кой впоследствие би могъл да се сдобие с предоставените от тях лични данни. Също така тези текстове следва да не бъдат с дребен и нечетлив шрифт.

За нарушение на посочените законови изисквания комисията е оправомощена да налага административни наказания в размер до 20 000 лв.

- Бяхте назначен доста бързо и някак без обществен дебат. Доколко изборът ви на поста е свързан с това, че съпругата ви е депутат от БСП?

- Процедурата за избор на председател и членове на КЗЛД е приета с обнародването на закона през 2002 г. и се осъществява поотделно от два независими един от друг органа - Министерския съвет и Народното събрание. И двата органа са колегиални и взимат решенията си с мнозинство. По тази процедура са номинирани и избрани предишните два състава на комисията.

Кандидатурата ми е била предмет на разглеждане и обсъждане поне няколко месеца преди избирането ми на този пост. Професоналните биографии на всеки от предложените членове бяха публикувани на електронната страница на НС. Както и сам най-вероятно се убедихте, аз и предложените от МС кандидати за нов състав не се скрихме от отговори на зададените ни в залата въпроси.

Преди да заема позицията на председател на КЗЛД, повече от 3 години бях главен експертен сътрудник (възможно най-високата позиция в държавната администрация на експертно ниво) към Комисията за контрол над службите за сигурност, използването и прилагането на спецразузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения в 41-ото и 42-ото НС, както и член на ЦИК. Преди това съм бил и съветник на министъра на вътрешните работи.

Едва ли съпругата ми, която тогава не съм познавал, е спомогнала за назначението ми. Всеки от нас има своята кариера и професионална реализация, независимо от позициите, които сме заемали или заемаме към момента.