Рязкото увеличение на заплатите с 20%, каквото се предлага от КНСБ, е теоретично възможно. Около това мнение се обединиха икономистите Христина Вучева и Мика Зайкова в „Тази сутрин”. Според тях това би довело до увеличение на държавния дълг, което обаче „не е страшно”, а и би задвижило други механизми, които да подобрят икономиката като цяло.

„Не е толкова страшно малко да увеличим дълга. Страшното е да стоим в мъртва точка. Нещо трябва да се направи. Да се смята и да се мисли”, каза Зайкова.

Цитирайки „Златният телец”, Вучева допълни: „Да се обича съветската власт е хубаво, но трябва и да се работи”. Нещо реално трябва да се направи. Експертите в правителството да направят усилие и да изчислят този вариант, предлаган от синдикатите. Какво би се случило, ако се направи това – бюджетът да увеличава доходи? На частния бизнес никой не може да му нареди да увеличава заплати”.

В тази връзка Зайкова заяви, че на бизнеса трябва да се даде възможност да работи спокойно: „Всички регулационни режими да се махнат, хората да могат да дишат”.

„Не може да работиш осем часа и да си работещ беден”, акцентира тя и коментира статистиката от преди десетина дни, според която бедните са намалели със 733 хиляди: „Защото у нас смъртността е висока, а най-бедните са пенсионерите. Младите напускат страната, те отиват навън, раждат там децата си и създават чужд брутен вътрешен продукт”.

„Да говорим за българските лекари, умовете на България си отиват, младите хора, защото нямат не само пари, а и перспектива за кариерно развитие. Това е по-страшно”, каза още Зайкова.

Двете дадоха за пример Унгария, където се случи подобно на предлаганото и тук увеличение на доходите. По думите им при едно подобно „хвърляне на маса пари” може да се завърти оборотът, да тръгне търговията, да се вдигне потреблението.

Вучева заяви, че и това правителство е излъгало в намеренията си да напише реална програма за изпълнение: „Не седнаха да изчислят какво би станало, ако се увеличат рязко заплатите на лекарите, на учителите например”. Според нея в приетите решения и програми на кабинета се чете „лексика, преписана от Брюксел, която е безполезна”.