"Търсенето на биопродукти расте. Все повече хора се информират за чистата и здравословна храна". Това каза в интервю пред БГНЕС Стоян Симеонов, който от 15 години прилага методите на биодинамичното земеделие, което допринася за качествена, здрава и вкусна реколта.

Преди около пет години Стоян Симеонов засява няколко двора. Много му харесала почвата в района на гара Елин Пелин, където се намира малката му семейна биоферма. Там е било корито на река, което е направило почвата много подходяща за производство на зеленчуци.

От една градина Стоян постепенно започнал да увеличава площите. Излишъкът от продукция започнал да предлага на приятели и познати, докато един ден не решил да купи земя и да кандидатства за европейски средства. В момента има около 98 декара собствена земя, където според сезона отглежда домати, краставици, моркови, тиквички, картофи, зелена салата, репички, лук, чесън и др.

"Увеличихме стопанството, защото миналата година кандидатствахме по проект за модернизиране му. Трябваше да увеличим площите, защото инвестицията е доста сериозна. Като бизнес план е предвидено закупуване на трактор, прикачен инвентар, създаване на 35 декара трайни насаждения и най-важното огради, защото в един момент е трудно да го произведеш, но още по-трудно е да го опазиш. Стоката е биологична и струва доста повече пари от конвенционалната", обясни производителят.

Но вече девет месеца няма никакъв отговор, одобрен ли е проектът или не. "За да закупим тези 98 декара, сме заложили къщата си, за да вземем кредита за земята. Тук около София цената на земеделската земя е доста висока. Надявахме се, както е по закон, в тримесечен срок да ни уведомят дали проектът е одобрен и съответно да започнем новата стопанска година от октомври с нова техника. Трябваше да може да реализираме проекта до тази пролет или най-късно до лятото", каза фермерът. Но сега той е принуден да наема техника, за да обработва земите си, които изплаща, без да получава субсидия.

Излиза, че държавата, вместо да помага на малкия производител, му пречи. "Това е причината малките стопани да не участват по програмите, които предлага ДФ "Земеделие" и Министерство на земеделието и храните. Много голяма част от малките стопани още в самото начало фалираха", каза Симеонов.

За европейски контрол малко фермери знаят, защото "всеки си гледа стопанството и гледа да изкарва пари, за да "устиска". "Всичко е една схема как да не се усвояват парите по проектите, поради причината, че няма финансиране по тях", отбеляза той.

Но въпреки трудностите, с които се сблъскват производителите, търсенето на "биохрани" расте. Разликата с "екологичните" продукти обаче е огромна.

"Био и Еко и Органик са продукти, които са сертифицирани. Има разлика между биологични продукти и всички "екологично чисти", произведени "високо в планината" или "ниско в полето". Това са методи и тарикатлъци за етикиране и баламосване на потребителя. Проблемът е в това, че голяма част от потребителите не са достатъчно информирани. Биологичната продукция е сертифицирана и контролирана. Там има орган, който следи процеса от семената, посяването до цялата вегетация и къде отива тази продукция. Вземат се проби от почвата, от листната маса, от плодовете. Това е процесът на сертификация. Винаги се знае кой продукт от кой биологичен производител идва.

Трябва да се гледа етикетът. На него трябва да бъде обозначен знакът за биологично с бели звездички на зелен или черен фон. Трябва да има номера на сертификатора и подробната информация за производителя, къде е произведен продуктът и т.н.", подчерта Симеонов.

Според него търсенето расте. "Много колеги работят в тази посока чрез медии, интернет и Фейсбук. Наистина все повече хора ни търсят", каза той.

И все пак цената на този тип стоки е по-висока. Разликата в цените между конвенционалните и биопродуктите Стоян обяснява с международно изследване, според което биологичният продукт е с 30-35% по-високо съдържание на сухо вещество от конвенционалния. "Накрая може да се окаже, че биозеленчукът е по-евтин. Но ако говорим за вноса от Европа и страните около нас, основно влияние оказва субсидирането на фермерите в определените държави. Тоест ако един производител в Гърция получи достатъчно добра ставка за това, че е произвел биодомати, за него не е никакъв проблем да ги продаде на цената на конвенционални. И оттам те ще дойдат в България на по-ниска цена, но той е подпомогнат от държавата си", смята Симеонов.

Друго международно проучване показва, че голяма част от европейците са готови да плащат повече за по-здравословна храна. В Европа пазарът на биопродукцията се развива с бързи темпове, като производителите реализират по-голямата част от продукцията си на местните пазари. Как би могло това да стане в България?

"От две години и половина се борим за създаването на биологичен пазар в София. Първо идеята беше той да бъде в парка Заимов. След това инициирахме едно, две места, на които всяка седмица се правят фермерски пазари", посочи Симеонов.

Целта е това да се случва в по големите градове и селища и кооперативи да купуват тази продукция директно от фермера, без да преминава през прекупвач и стойността й да става двойна. "Тоест правенето на тези пазари ще даде възможност на земеделските производители да реализират своята продукция на една по-добра цена и съответно клиентът да вземем този продукт на по-добра за него цена", обясни биопроизводителят.

Идеята се сблъсква директно в стената на софийската управа и главния архитект. В момента се търси финансиране за специалните помещения, подходящи за парк. "Проектът е на стойност около 1 милион лева, но на този етап финансиране не е намерено", каза още Симеонов.