25 години след падането на желязната завеса Украйна стана арена на нова Студена война. Намесата на Русия в Украйна е най-сериозната заплаха за сигурността на Европа от края на Студената война, призна и генералният секретар на НАТО Андерс фог Расмусен и допълни, че отношенията между НАТО и Русия вече никога не може да са същите.

МАРГАРИТА РАЛЧЕВА

И наистина Западът се намира в нова фундаментална конфронтация с Русия. Такава, каквато старите демокрации неуспешно се опитваха да избегнат през последните години. Не и Русия обаче. Това ясно личи от речта на Путин пред Федералното събрание на Русия, в която каза, че след разпадането на Съветския съюз Русия се е почувствала като ограбена, а непризнаването на референдума в Крим е удивителен цинизъм.

Личи и от реакцията на последния съветски президент Михайл Горбачов, който опредили анексирането на Крим от Русия като „щастие” и побърза да каже, че Съюзът на съветските социалистически републики не е трябвало да се разпада през 1991 година. Случващото се в Крим според него се дължи единствено и само на желанието на хората, живеещи там.

Но дали е така?

Ако в началото на февруари тази година едва 41 % от жителите на Крим са искали той да се обедини с Русия, то само месец след това, този процент вече е 97. На пръв поглед тази промяна на идентичността изглежда внезапна, но не бива да се заблуждаваме, че е внимателно режисирана и добре изиграна.

За това помогнаха както агресивната пропаганда от страна на руските медии, така и радикализирането на политиката и фактическата руска окупация.

В този ред на мисли не е ли време и Западът да радикализира своята политика спрямо Русия?

Защото ако искането на руснаците в Ивицата Газа да бъде проведен подобен референдум изглежда несериозно, то доста притеснителен е фактът, че вече в цяла Източна Украйна се чуват гласове за присъединяване към Русия.

Не е достатъчно само молдовският президент Николае Тимофти да предупреди Русия да не проявява подобни апетити към Приднестровието или турския външен министър Ахмет Давутоглу да каже, че гарантирането на безопасността и благополучието на кримските татари е приоритет на Турция. Трябва целия свят в един глас да осъди Русия и да покаже недвусмислено, че в началото на 21-и век едностранното прекрояване на европейските граници е абсолютно недопустимо.

Независимо дали искат или не, Европа и Съединените щати са длъжни да предприемат сериозни, незабавни и категорични мерки срещу руската експанзия. Защото на фона на незаконното завземане на чужди територии от страна на Русия решението на срещата на върха на лидерите на 28-те държави – членки в Брюксел, до месец юни да бъде изготвен план на действие за ограничаването на енергийната зависимост от Русия, звучи като нерешителност.

Не заради друго, а защото за тези 3 месеца Русия може да е присъединила вече и Абхазия, и Казвказ и Приднестровието. И докато се търси дипломатическо съгласие, руския ботуш както не веднъж е ставало в миналото, ще мачка Европа.

И за да не смачка и нас, България също трябва да заеме ясна и категорична позиция спрямо незаконното и агресивно анексиране на Крим от страна на Русия. Защото в момента такава няма. Външният министър Кристиян Вигенин каза в един глас с Европа, че страната ни няма да признае референдума в Крим, но малко след това излезе лидерът на БСП и председател на партията на Европейските социалисти Сергей Станишев и го скастри, като повдигна въпроса за сигурността и интересите на българската общност в Украйна.

Въпрос, който години наред въобще не е вълнувал нито един от българските политици. Преди избори обаче нараства необходимостта от спасяването на русофилските гласове в партията и тогава излизат на преден план хора като депутатът от БСП и издател на вестник "Дума" Николай Малинов, който си позволи да честити на всички православни християни в света победата на Третата Кримска война и да напомни, че след Крим идват и Балканите.

Добре е да се знае от предишни години, че от това България не е видяла нищо добро. Добре е да се напомни на българските русофили, че повече от Русия трябва да обичат България и че България вече е член на НАТО и ЕС, а не е 16-а република, част от Съветския съюз, който Путин явно иска да възстанови.

Добре беше и Народното събрание да обсъди и одобри единна българска позиция, за да не се налага министър-председателят Пламен Орешарски да обяснява на руски журналисти в Брюксел, че е възможно страната му да наложи вето на тежки икономически санкции срещу Русия.

Защо ли? Защото България е независима държава и управниците й трябва да се държат като такива, а не като нечии васали.