Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева и изпълнителният директор на НКСИП Асен Антов обсъдиха с членовете на Консултативния съвет на МРР предпроектните проучвания за доизграждане на АМ „Хемус“.

На пресконференция след заседанието министър Терзиева представи резултатите от предпроектните проучвания и разгледаните варианти за трасе на недоизградения участък от магистралата.

Министърът подчерта, че изграждането на АМ „Хемус“ е приоритет, заложен в програмата на правителството. В духа на прозрачността на работата на кабинета, МРР представя публично и своевременно на заинтересованите страни информация за планираните големи инфраструктурни проекти. Терзиева информира, че представените днес варианти за трасе ще бъдат предмет и на обществено обсъждане, като част от процедурата по ОВОС.

Доизграждането на АМ „Хемус“ ще окаже позитивно влияние върху развитието на три от районите за планиране на България – Северозападен, Северен централен и Североизточен. Общият брой на населението, което ще се възползва пряко от подобрената инфраструктура е приблизително 2,9 млн. души, посочи регионалният министър.

Извършената през 2013 г. актуализация и допълване на предпроектните проучвания позволява оставащата част от проекта да бъде поставена на солидна база и да бъде осигурена надеждната му реализация. Направено е проучване на 4 алтернативи за трасета, уточни министърът. След извършен анализ са изследвани задълбочено два реалистични варианта, които представихме детайлно днес на Консултативния съвет, обясни Терзиева. Това са „подобреният син вариант“, който преминава на равно разстояние между Плевен и Ловеч, и „зеленият вариант“, който върви по трасето на съществуващия път І-4.

В резултат на технически, финансов, социално-икономически и екологичен анализ е предложен така нареченият „син подобрен вариант“, разясни министърът. Отчетени са нормите за опазване на околната среда и е избегнато засягането на защитени зони и територии. Основно преимущество пред другия вариант е и едновременното обслужване на максимален брой населени места и съкратеното време за пътуване.

Индикативният бюджет за изграждането на избрания вариант е 1,5 млрд. лв. без ДДС.

Оставащата за доизграждане част условно е разделена на 8 участъка, които да се възлагат за проектиране и строителство. Самите участъци са групирани в 3 приоритетни етапа, а именно от Ябланица до връзката Плевен-Ловеч (около 60 км), до Велико Търново (около 85 км) и до Белокопитово (около 110 км).

В края на 2013 г. стартирахме търговете за проектиране на първия етап от проекта, а именно 60-те км от Ябланица до връзката Плевен-Ловеч и за изготвяне на ОВОС за трасето. През второто тримесечие на 2014 г. ще се проведе процедурата и за възлагане проектирането на втория етап, припомни Десислава Терзиева.

В заключение министърът увери, че АМ „Хемус“ е приоритет на правителството по отношение развитието на транспортната инфраструктура и е ключов за социално-икономическото развитие на цяла Северна България. Подготовката на проекта върви по план. Нито за ден не сме спирали работата по подготовката на АМ „Хемус“, увери Терзиева. Целта е през 2016 г. да имаме готовност да започнат строителни работи, при осигуряване на финансиране.

Изпълнителният директор на Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ Асен Антов каза, че вече е избран изпълнителят за ОВОС на проекта. Ако се наложат промени в рамката на процедурата по ОВОС ние ще имаме достатъчно време и възможности да ги отразим в процеса на проектиране, допълни той.

Очакваме до края на месеца да имаме избран изпълнител за проектиране на първия етап, съобщи Асен Антов. До края на 2014 г. ще бъдат направени публични представяния на точното трасе, както и на вариантите за пътни възли за участъка Плевен-Ловеч, допълни той.

На въпрос на журналисти свързан с възможността за финансиране чрез публично-частно партньорство, Терзиева отговори, че на този етап няма подадено заявление за интерес от страна на частен партньор, защото няма достатъчен трафик. Министърът уточни, че ако има интерес от инвеститор може да бъде подадено официално заявление за интерес за концесиониране в МРР.