След като руският президент Владимир Путин поиска, а парламентът му разреши да използва военна сила в Украйна, повечето хора по света направиха аналогия с 2008-а година. Тогава сепаратистите от Южна Осетия и Абхазия отказаха да се подчиняват на централната грузинска власт в Тбилиси, Русия раздаде паспорти на местното население, то се организира в милиции, обяви, че са му застрашени правата и руснаците дойдоха на помощ.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Руската армия смачка грузинската за по-малко от седмица. Абхазия и Южна Осетия се отцепиха от Грузия.

Сега в Крим също се раздават руски паспорти, полуостровът обяви неподчинение на централната власт в Киев, а руските милиции се въоръжават и зоват за помощ Матушката.  

Украйна не е Грузия, но не вярвам някой да има съмнение какъв ще е изходът от евентуална руско-украинска война.

“Файненшенъл таймс” прави пряка аналогия с грузинската 2008 година, но премълчава, че тогава Русия взе повод от едностранно обявената независимост на Косово и насърчи осетинците и абхазците да постъпят по същия начин. После 58-а армия свърши останалото.

Драматичното и кърваво разпадане на бивша Югославия създаде прецедента. С решителната западна помощ, включително военна, беше създадена Босна и Херцеговина, а после и независимо Косово.

Това е истината.

Има и разлика. Западът не анексира бившите югорепублики.

Русия практически присъедини Абхазия и Южна Осетия и сега при определени обстоятелства се кани да направи същото с Крим.

При това стратегическото значение на Крим не може да се сравнява с това на двете кавказки републики.

В Абхазия и Осетия ставаше дума за 3-4 хиляди квадратни километра и около 300 000 души население, без които Русия спокойно може.

Но базата в Севастопол и излазът на Черно море са друга работа. По тази причина Русия вероятно е готова да отиде твърде далеч. Колко далеч, предстои да видим.

В светлината на раздробяването на бивша Югославия и стотиците хиляди жертви на този кървав процес, нещата нито са прости, нито еднозначни.

Западът се позовава на универсални човешки права, Русия – само на правата на руснаците, но крайният резултат е един и същ. Кръв, страдание и неправда.

Както и в бивша Югославия, ставащото днес в Украйна пряко засяга България. И не само заради многобройната българска диаспора в зоната на конфликта, включително в Крим.

Сега най-после може би и на повечето българи, включително и на управляващите, най-после ще просветне, че руските мегапроекти на българска територия не са безобидна работа и просто алъш вериш. Че трескавата радост, с която продаваме апартаменти на руснаците, е само вторачване в едни пари и никаква мисъл за 10-15 години напред.

Само преди дни Руската федерация награди кмета на Бургас за заслугите му в развитието на българо-руските отношения. Тогава кметът каза, че като е застъпил преди 6 години, е имало 3-4 русначета в ученическа възраст. Днес отчита, че са над 500. За 6 години.

Искам да кажа, че е нужно да се внимава. Понеже Русия сама решава кога са нарушени правата на нейните граждани. И от Севастопол до Бургас са по-малко от хиляда километра по морето.

Вярно е, че България е в НАТО и в Европейския съюз и ситуацията у нас не е като в Украйна.

Но все пак.