Русия и САЩ отново се изправиха една срещу друга – десетилетия след края на Втората световна война. И този път залогът е голям и поставя на сериозно изпитание отношенията между двете велики сили. Полуостров Крим се превърна в ябълката на раздора, която ще доведе до ново прекрояване на картата.

Какъв е залогът в тази игра – отговорите в следващия материал.

Отделянето на Крим от Украйна изглежда все по-реално. След като дни наред там вече се сблъскват проруски и проевропейски настроени граждани и напрежението ескалира, Москва обяви, че ще предприеме военни действия в украинската автономна област, за да стабилизира положението там. Това стана ясно часове, след като американският президент коментира, че всеки опит да бъде нарушена териториалната цялост на Украйна ще има тежки последствия. Така старите противници от Студената война отново са в пряк сблъсък за разпределяне на сфери на влияние.

Сега Крим е населен преобладаващо с етнически руснаци. Той беше част от Русия до 1954 година, когато съветският лидер Никита Хрушчов, украинец по рождение, подари областта на Украйна. Вярвайки обаче, че Киев никога няма да напусне сферата на влияние на Москва. Днес, 160 години по-късно това се случва. И Русия на всяка цена ще иска да запади Кримския полуостров. Причините са много. Полуостровът има стратегическо значение за Москва, защото там се намира главната военноморска база на руския Черноморски флот – пристанището Севастопол.

Анализатори смятат, че Вашингтон едва ли ще се бърка в работите на Русия в Кримската автономна република, тъй като не иска да я загуби като партньор в решаването на кризите със Сирия и Иран. И най-вероятно именно това е било договорено в прословутия телефонен разговор между Обама и Путин в навечерието на свалянето от власт на Виктор Янукович.

Анализатори смятат, че ако се стигне до разделянето на Украйна на две – от което имат полза и Русия, и Европейския съюз, то най-вероятната линия на разцепление ще бъде по течението на река Днепър.

Затова се приема изключително скептично официалното комюнике след телефонния разговор между Обама и Путин, в което се твърди, че и двамата призовават за запазване на териториалната цялост на Киев. Така и коментарите на Обама от началото на март, че „САЩ няма да толерират чужда намеса в страната” най-вероятно ще си останат само думи. Вашингтон, разбира се, ще осъди решението за военна намеса, но едва ли ще предприеме действия, с които да наруши договореното вече с Москва, коментират анализатори.

Руски депутати вече се изказаха остро срещу думите на Обама, че Русия "скъпо ще заплати за своята политика" от трибуната в Руската Дума. Според заместник-председателят на Съвета на Федерацията Юрий Воробьов американският президент е преминал червената линия и е нанесъл оскърбление на руския народ. Воробьов определи думите на американския президент като "директна заплаха”. "Смятам, че трябва да се обърнем към президента и да отзовем посланикът ни от САЩ", предложи той. Председателят на Съвета на Федерацията Валентина Матвиенко пък стигна дори по-далеч. Тя директно нареди на Комитета по международни въпроси да състави обръщение към президента на Русия Владимир Путин за отзоваване на руския посланик от Вашингтон.