Актьор. Роден е в Кралство Югославия през 1932-ра, майка му е 3/4 българка, баща му – чист сърбин. Бяга в България на 19, завършва икономика в София и 17 години е в националното радио, където води предавания за чужбина. Скача в киното случайно и оттогава е навъртял повече от стотина филма - тук, в Сърбия и Унгария. Винаги играе твърд мъжага, язди коне и все воюва с някого. През 2010-та взе награда Златен век за цялостен принос към киното, а през февруари чукна кръглите 80.
Знаем, че дори и най-известният българин е на две телефонни обаждания от нас, но все пак се чудим как да се свържем с него. Звъним в Съюза на филмовите дейци и оттам ни отговарят: „Ами, имаме тука един домашен телефон". „Да, бе", мислим си ние и невярващо набираме. В слушалката се излива оня ми ти оловен глас, по-дълбок и от най-черния шрифт: „Да, моля". Тембърът му ни преследва с филми като Хан Аспарух, Камионът, Време разделно, Под краката им свири вятърът и още пресния сериал Отплата, където Джоко играе бащата на Велислав Павлов, но друго си е да го чуеш от упор.
Без много-много приказки срещата е уредена. Джоко се появява спретнат, с широкопола шапка и бастун. Казва, че на тия години вече почти не вижда, но в момента, в който му подаряваме джобното ножче Opinel, изстрелва, без да поглежда: „Осмичка, нали? На мен са ми къси, предпочитам десятката". И това не е случайно - освен известен почитател на конете, Джоко е и страстен колекционер на ножове, има над двеста по стените си вкъщи.
Снимаме се и поемаме към любимата му кръчма - При Илко на пазара Ситняково. В колата дори опушеният таксиджия знае накъде да кара, говорят си как едно време „Гео Милев" се казвал „Батальона" и как Джоко предложил на Фандъкова да му върне името.
Влизаме При Илко. Чай от мащерка, с малко мед и малко захар. „Става ли на „ти"?", „Ми става, бате." И там, между неговите приятели, лекуващия го лекар, плакатите от филмите му, реквизитните каски и пияницата, запил се още в 12:00 на обед, нагазваме в дълбокото.
- Как се чувства един мъж на 80?
(усмихва се бавно) - Свободен от всичко. Нямам началник - никой не стои над мен освен Бог и държавното знаме.
За какво размишляваш?
Времето не ми стига да доизмисля всички неща, които ми се мотаят в главата. Не се чувствам самотен и не знам какво е скука - никога не съм я изпитвал на практика.
- Какво те дразни?
- Че езикът ни всекидневно се превзема от чужди думи. Да вземем унгарците например - те още се държат и викат на хот дога „топло куче".
Коя е най-хубавата българска дума?
Обич, разбира се.
В какво е влюбен Джоко Росич днес?
(смее се дълбоко) Във всичко, включително и в жените. Щом престанеш да се влюбваш, отиваш на кино.
- Слагаш ли си табута?
- Да съм негативен нихилист и да се отдам на общото оплювателство. Мразя го, направо го ненавиждам. Горд съм с живота си, горд съм, че го живея в България - прекрасна страна с прекрасен народ.
- Какво те кара да се усмихваш?
- Когато българи се връщат от чужбина. Все пак има бели гарги! Дано да почернеят и да станат много, защото страната ни заслужава децата й да са тук.
- Как гледаш на младите?
- Младите трябва да се готвят за късмета си, а не да пият бира по пейките и цялата им младост да минава през пръстите - тя е техният трамплин, от който после ще отскочат. Иначе са мъртви. Но всеки път, щом разбера за някой, който се е прибрал с награда от олимпиада по математика или литература, пораствам с два сантиметра.
- Накъде ти бяга погледът напоследък?
- Заглеждам се във всичко наоколо ми и искам нещата да се случват по-бързо - стар съм и нямам време да чакам. Те не се са разбързали, но все пак стават - и само кретените не виждат този факт. Доказателство е киното, което върви заедно с държавата. След промените не издадохме нито един филм, а сега никнат като гъби-трепачи.
- Дай няколко трепача.
- Пазачът на мъртвите - жалко, че режисьорът Илиян Симеонов почина толкова млад. Или Емигранти, Маймуни през зимата, Писмо до Америка, Светът е голям и спасение дебне отвсякъде...
- ...Дебне ли наистина?
- Разбира се! Светът главно е добър - и у нас, и навън, само дето ние неизменно се взираме в лайното. Как тогава животът ни да не е смрадлив? За Бога, хората продължават да се обичат, да раждат деца и да ги разхождат по градинките, които стават от хубави по-хубави.
- Кое е музика за твоите уши?
- Шумът на реката, която се търкаля през планината и после влиза в двора ми в село Бойковец. Напомня ми за моето детство в сръбския град Крупан, където татко беше директор на училището. В задния ни двор също имаше река, а покрай нея минаваше път и баща ми обичаше да се разхожда по него. Веднъж срещнахме много възрастна жена. Татко я попита: „Бабо, какво правиш?", „Гледам в реката", отговори тя. „Що бе, бабо?", полюбопитства той. „Гледам я как тече и ми отнася мъката", бе отговорът.
- Ти накъде би се отнесъл с коня отново?
(въздиша дълбоко) - Ох, бих го яхнал пак през унгарската пуста с чикошите - местните каубои. Те още са там, защото Унгария поддържа един огромен резерват и в него е забранено да се пипа, дори тревата не се коси. Тичат и свободни коне - знаете ли какво е да яздиш и да гониш тези коне? Направо усещаш как онази пословична капка студена пот се стича по гърба ти.
- Мъчно ли ти е за каубоите?
- Няма да забравя първата ни среща, тогава снимах Непримиримите. Идват двама от ония горди идиоти, дето лицата им са като камък, и говорят така, със стиснати зъби (издава си долната челюст силно напред). Режисьорът им казва: „Нека нашият актьор поязди малко с вас", а те обръщат глави с пренебрежение. Качих се аз, тръгнахме. Въртим табуна - ха насам, ха натам - и пукаме с огромните камшици. Слизаме от седлата, а единият идва и ме пита: „Кво пиеш". Е, по-голяма диплома от това няма!
- Коя песен би запял на нов глас?
- Защо на нов - човек се ражда и умира с гласа си, той е неговата душа.
- Връщаш ли се често към миналото?
- Преди време казвах, че човек непрекъснато преследва детството си, но не бях убеден. Сега съм сигурен - най-силните желания са именно от детството, което никога няма да стигнем отново.
- Най-живият ти спомен от него?
- Втората световна война беше невероятен, неописуем ужас. Дори на кино не е близо до истината. Но може би най-живият ми спомен е по-отпреди - един ден, бяхме в училище в родния ми Крупан, влиза учителката в стаята и казва: „Станете!" И ставаме ние, след което тя продължава: „Днес кралицата майка има рожден ден!" Почувствах се толкова горд, че няма как да го обясня на съвременния човек. Аз съм си монархист, но не по убеждение, а просто имам афинитет към това държавно управление. Най-елегантните страни в Европа са монархии. В тях има един особен аромат, едно особено усещане.
- Дай още нещо.
- Имахме един съобразителен бръснар, чиято бръснарница бе точно до реката. Та той топна там една перка, сложи й динамо и при него светнаха първите крушки. Сигурно съм бил около 5-годишен, когато момчетата от махалата дойдоха и ми викнаха: „Ела да видиш как свети, и като го духнеш, не гасне!" Отидох, духах - и не гаснеше (смее се).
Знаете ли, родих се точно навреме, през живота ми се случиха толкова много работи - войната започна и свърши, Нийл Армстронг стъпи на Луната, около Земята се движат всякакви идиотски космически кораби и с джиесема си звъня по целия свят. Имам си идея - някой да направи документален филм, който да се казва 35-те смърти на Джоко Росич. Горе-долу толкова пъти съм умирал в своите филми от 1964-та до днес. Искам някой да ги подреди хронологично, да ги заснеме отново и глас зад кадър да обяснява събитията, които са ставали по това време. Ще е фамозно!
- Кое е най-фамозното нещо за теб?
- Утрешният ден - нов и непреживян, той ти носи следващото удоволствие.
- Чувстваш ли се още като хлапак?
- Никога не съм спирал, но вече не правя дивотии. Човек ги върши дотогава, докато може да избяга. А аз вече не мога да бягам (смее се).
- С приятелите разказвате ли си мръсни вицове?
- Скоро ми казаха един страхотен, нищо че не е мръсен: Стоят блондинка и брюнетка на покрива на висок блок и решават, че им е писнало да живеят. Скачат едновременно, брюнетката пада на тротоара и се размазва, а блондинката - блондинката просто се изгубила по пътя.
- Да й викнем наздраве - с какво ще напълним чашата?
(смее се) - С водка и разредител! Минах през тежка операция преди много години и тогава лекарят ме помоли: „Разреждай всичко с вода". В началото беше отвратително, но после така свикнах, че сега не мога да пия чисто. По това време в Бойковец винаги казвах: „Оставете ми място за вода", а те разправяха: „Абе, ти какъв мъж си, бе!" Ми къв мъж съм - ела ги виж днес - половината село пие ракията си като мен.
- С какви хора обичаш да сядаш на маса?
- Обичам хора, които (натъртва) умеят да бъдат добри приятели, защото това е особена философия и изкуство. На останалите им седи като пришито, колкото и да се напъват.
- Коя е най-вкусната манджа?
- Агнешката главичка - вчера даже си сготвих една и бях толкова щастлив.
- Какво би си поръчал като за последно?
- Някоя хубава песен - „Йовано Йованке", „Кони привередливье" на Владимир Висоцки или „Go Down Moses" на Луис Армстронг. Те ми бъркат право в душата.




Коментари


Виж всички 5 коментара















Д-р Румен Христов: Мотивът за напускането ми не е финансов
Язовир Камчия започна да се пълни с бързи темпове
Съдът назначи експертизи по жалба срещу решение на РИОСВ – Варна за конгресен център на "Алея първа"
Лекарите от детската хирургия на „Света Анна“ потвърдиха, че напускат
Ученици от Варна ще стажуват в португалски фирми
Променят движението около стадион "Тича" заради дербито „Черно море“ – „Спартак“
Международно признати професори по ортопедия и неврохирургия консултират безплатно във Варна
Дъждът не спря варненци да подкрепят медиците от "Св. Анна" (видео)
Почитаме свети Фотий. Празнуват всички с най-светлите имена
Без ток във Варна и областта днес ще са...
Богата културна програма във ФКЦ – Варна през февруари и март
Незначителни количества газ при първия сондаж в блок "Хан Аспарух" край Варна
От болница „Света Анна“ предлагат на напускащите лекари повече оперативни дни, канят ги на разговор
Зеленски иска 800 хил. души платена армия, финансирана от Европа
Кражба на кола във Варна доведе до разкриване на дрога и крадени инструменти в дома на добричлия
В Испания: Любо Пенев преодоля първото изпитание
Шпионски камери в китайски хотели снимали интимния живот на гостите
Варна може да „светне“ отново: Договорите за поддръжка на уличното осветление са факт
Руски генерал бе прострелян в Москва
Какво ще бъде времето в събота по Черноморието?
Скопие: Без писмени гаранции няма да впишем българите в конституцията






RSS Новини