Всяка четвърта жена у нас е жертва на домашно насилие. Тези данни изнесоха на пресконференция от „Алианс за защита срещу домашно насилие“, който провежда годишното си събрание във Варна, предаде репортер на Moreto.net. В други държави жертва е всяка трета или пета представителка на нежния пол.

В алианса членуват 10 организации от цялата страна, които оказват помощ на жертви на домашно насилие. Годишно през тях минават около 4000 души, които се обръщат за съдействие. От тях 75 % са жени, които са жертви на домашно насилие. Останалата част са предимно деца, не липсват случаи и на посегателство над възрастни хора.

Най – потърпевша е групата от 25 до 40 години. Все повече се увеличават и случаите на насилие над хора от третата възраст, сочи опитът на организациите.

Статистиката на алианса сочи, че през последните две години нараства броят на случаите на домашно насилие, завършили с фатален край. Формите на физическо насилие стават все по – жестоки. Все повече стават издевателствата над хора с увреждания, както и на сексуално насилие над деца. При много от двойките проблемът с насилието продължава да съществува дори и след развод или раздяла на двойките.

Във Варна през миналата година с помощта на фондация „SOS – семейства в риск“ са заведени 50 дела за домашно насилие. Обикновено броят им е около 1/3 от всички дела с такава насоченост в Районен съд, посочи управителят на фондацията и зам. - председател на алианса Анна Николова.

Пет от организациите в алианса управляват кризисни центрове, които освен консултиране предлагат защита и настаняване. Капацитетът на всеки от тях е от 8 до 10 места. Най – често в тях пребивават жени с децата им. Обикновено престояват за срок 3 – 6 месеца. Около 700 – 750 жертви на насилие се настаняват годишно в тези центрове.

Практиката сочи, че голяма част от жертвите се връщат при насилника, след като са получили помощ. Причината в голяма част от случаите е финансова. Обикновено жената, станала жертва на домашно насилие, няма къде да отиде да живее, след като напусне кризисния център. Тя не разполага с финанси и работа. В случаите, когато има деца, безизходицата изглежда още по – голяма и тя решава да се върне при насилника си. Обикновено в тези случаи издевателствата стават още по – жестоки. Като закономерност се проявяват след кратък период на затишие, определян от специалистите като „меден месец“. През него насилника се опитва да засвидетелства любов и да убеди жертвата, че действията му няма да се повторят.

От алианса са на мнение, че за да се попречи на тази практика трябва държавата да участва активно в предлагането на подкрепа след напускане на центровете. Начин е създаването на държавен фонд, който да съдейства при намирането на работа и квартира, докато жертвите си стъпят на краката. От алианса смятат, че парите биха могли да идват от глобите за насилниците по делата за домашно насилие, които са в размер от 200 до 1000 лева. В момента тези суми постъпват в държавния бюджет.