Днес 21.02.2014 година, бе проведено общо събрание на Върховен административен съд по въпроса за камерите по пътищата дали да са само стационарни или може да бъдат и мобилни.

В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, съдът реши, че установяването и заснемането на нарушение, може да се осъществи само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

Образувано е по искане на министъра на правосъдието до Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд за издаване на тълкувателно решение по въпроса: В хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) техническото средство, установяващо и заснемащо нарушение, следва ли да бъде монтирано само стационарно, или може да бъде и мобилно?

При издаването на Електронен фиш (ЕФ) следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за административните актове). Издаването на ЕФ е строго лимитирано и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Противното разбиране на тези законови разпоредби би било заобикаляне на закона и стимулиране на незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с неосъществяване на активен контрол по спазване на закона, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване.

Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват. Нито ЗДвП обаче, нито който и да е друг закон регламентира процедура регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства, като с оглед вида на тези средства (за разлика от стационарните технически средства) изпълнението на задължението за обозначаване на пътната отсечка обективно е затруднено.

Има случаи, когато мобилното техническо средство е монтирано на автомобил, който няма необходимото обозначение със съответните опознавателни знаци на контролните органи. Това е недопустимо поради изричната разпоредба на чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Служебните лица са длъжни при проверка да се обозначат ясно, осигурявайки необходимата видимост.