Народните представители ще избират ръководството на Централната избирателна комисия (ЦИК), а самата комисия вече ще бъде постояннодействащ орган. Това решиха депутатите днес с приемането на второ четене на текстове от проекта на нов Изборен кодекс.

Останалите членове на ЦИК ще се назначават от президента по предложение от партиите и коалициите, представени в Народното събрание и в Европейския парламент, като се запазва съотношението между политическите сили в Народното събрание. Тези партии и коалиции, които имат свои представители в ЕП, но не са представени в българския парламент, ще имат право на един свой член в ЦИК.

Според промените за председател, заместник-председатели и секретар не могат да бъдат избрани хора, предложени от една и съща парламентарна група или от народни представители от една и съща парламентарна група.

Освен това ЦИК вече ще бъде постояннодействащ орган, който ще се подпомага от администрация. Комисията ще се състои от общо 19 членове, които ще се назначават след проведена публична процедура. Мандатът на членовете на ЦИК ще бъде пет години. Членовете на ЦИК трябва да имат висше образование с минимална образователно-квалификационна степен "магистър" и професионален опит не по-малко от седем години. Препоръчително е да са завършили право, информатика и компютърни науки, математика, обществени комуникации и информационни науки, политически науки и социология.

Председателят на Комисията трябва да е правоспособен юрист с не по-малко от десет години стаж, решиха депутатите.

Тези изисквания за стаж бяха занижени по предложение на председателя на комисията по Изборния кодекс Мая Манолова, направено в пленарна зала. Тя подкрепи искането на ГЕРБ за намаляване на изисквания стаж и предложи компромисно решение.

Според ГЕРБ приемането на тези текстове се загърбва един баланс и принципи, действащи при конституирането на ЦИК през последните години, и апелираха да се запази старата процедура на назначаване на Комисията след консултации при президента с партиите или коалициите, представени в НС и ЕП.