Водното съдържание на няколко вида шунка, изследвани от асоциация „Активни потребители”, е изключително високо, като показателят се е движил между 74 и 77 на сто. Това сочат предварителните данни от изследването, направено по поръчка на потребителската организация. В крайна сметка обаче никъде няма ориентир какво трябва да бъде съдържанието на течности и производителите на практика могат да добавят колкото си искат вода, каза Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциацията. Той смята, че у нас може да има доброволен стандарт и за този продукт, за да се ориентират купувачите добре какво слагат в кошницата си. В Щатите и Великобритания има три вида шунка, като разграничението се прави чрез наименованието в зависимост от водното съдържание, даде пример Николов. Според него и българският потребител, и българският производител ще спечелят, ако се направи такъв стандарт.

Всяка компания, произвеждаща шунка у нас, сама прави техническата си документация, в която се упоменава и водното съдържание, уточни д-р Румен Караманов, член на Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България.

При производството на шунка се прави т.нар. „овкусяване” на месото и се влагат добавките, които са регламентирани в Наредба №8 на агенцията по храните. В нея строго е регламентирано процентното участието на всяка добавка. Влагането на вода в този случай обаче е неизбежно, защото при овкусяването добавките се вкарват в продуктите в разтворено състояние. Затова опасността прекаляването с течностите е въпрос на самоконтрол и съзнание на всеки един производител, който ползва добавките, независимо от това дали е шунка или друг продукт, казва експертът по храните. Контролният орган трябва да провери техническата документация на всеки един производител, какъв процент водно съдържание е заложено и дали това се изпълнява.

При шунката рандеманът може да достигне 50%

От килограм месо опитният производител може да направи кило и половина деликатес. Според специалиста в този случай трябва да се работи както при пилешкото месо, където беше ограничено допълнителното добавяне на вода. Европейският регламент 543 ограничава водното съдържание, но разрешава овкусяването на месото. Това обаче е вратичката, през която може да се добавя течност и да се вдига теглото на продуктите. Никой не отчита, че овкусителите се вкарват с течност и така водното съдържание става изключително високо.

Подобен проблем съществува и с пресните меса у нас. Голяма част от тях влизат във веригите и се продават като пресни меса, но всъщност при тях има намеса и водното съдържание е повишено заради употребата на консерванти и хранителни добавки. Всяко третирано месо обаче трябва да се определя като полуфабрикат и няма място на щанда за пресни меса, категоричен е д-р Караманов.

Айрянът с нишесте и без мляко

Тестът на айряните, направен от „Активни потребители”, пък е отчел ниско съдържание на белтък. Анализите са показали, че все по-често любимата напитка на поколения българи не се прави само с мляко и вода. Често производителите купуват специални сухи смеси, съдържащи нишесте, които се разреждат с вода, затова от асоциацията се замислят дали не е нужно да се направи стандарт и за този продукт. При млеката БДС е дал положителни резултати, каза експертът. При последното тестване, направено от независимата организация, резултатите са показали високо белтъчно съдържание и много добри показатели, докато при айряните резултатите са плачевни, каза Богомил Николов.