Обществото ни днес се тресе от всевъзможни скандали, но те най-вече са свързани с обвинения в корупция и злоупотреба с властта. На този фон е полезно да припомним за един от строителите на съвременна България, останал сред малкото безсребърници в новата ни политическа история - Петко Каравелов. В четвъртък се навършиха 161 години от неговата кончина. Петко е живял в порутена къща, която е била на мястото на днешното министерство на транспорта. Но дори и тя е отнета заради неизплатена ипотека, разказа за "Стандарт" неговият правнук Петко Дренков.

Каравелов е роден на 5 април 1843 г. в Копривщица и е син на Стойчо Каравела, най-големия син на дядо Либен. Завършва право в Москва през 1869 г. След Освобождението участва активно в изработването на Търновската конституция и оглавява радикалното крило на Либералната партия. За пръв път става премиер на България в периода 1880-1881 г., но преди това е бил и министър на финансите. Провежда редица реформи, като най-важната е въвеждането на национална валута - българския лев, равен на френския франк. Т.е. Петко Каравелов въвежда това, което днес наричаме валутен борд. Чак до Първата световна война левът е бил конвертируем.

Правителството на Каравелов е свалено от власт от княз Александър на 1 март 1881 г. Тогава Петко отива в Източна Румелия, където става кмет на Пловдив (1883-1884). Не след дълго княз Александър възстановява Търновската конституция и му възлага отново да състави кабинет на Либералната партия. На този пост Каравелов извършва най-голямото си политическо дело - Съединението на България. И ако има резерви към този исторически акт, то те са чисто финансови. Детронацията на Батенберг хвърля страната в политическа криза. С последния си Манифест от 26 август 1886 г. Александър назначава за регенти Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Сава Муткуров.

Но скоро Стамболов става едноличен диктатор, а Каравелов напуска Регентството на 1 ноември 1886 г. По-късно се обявява против избора на княз Фердинанд. През 1892 г. е осъден на 5 години затвор за съучастие в опита за убийство на Стамболов, при който загива финансовият министър Христо Белчев. Тогава заедно с други политици и общественици е затворен в Черната джамия в София, където е и малтретиран. Обществото е възмутено. По настояване на Стамболов Военното министерство назначава комисия, която да разследва случая с Каравелов и другите арестанти и да освидетелства битите. Чуждите дипломати в София също живо се интересуват от този инцидент. Според доклада на въпросната комисия обаче не е имало насилие. След приключването на доклада Стамболов допуска чужди кореспонденти в Черната джамия. Те настоятелно питат Каравелов дали е бил изтезаван. Симеон Радев пише по този повод: "Тогава Каравелов даде един отговор, който вечно ще краси спомена за неговия живот. Той заяви просто и гордо: "В моето отечество такива работи не стават!" През 1894 г. е амнистиран, а през 1896 г. заедно с Петко Славейков основава Демократическата партия, която ръководи до смъртта си. Каравелов е отново министър-председател през 1901 г. Умира на 6 февруари 1903 г. Според Атанас Буров той е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка. Една от известните му мисли за политиката е: "Най-добрият лек за повечето, ако не за всички злини, е свободата."

Правнукът: Никога не сме имали имоти

Петко Дренков, правнук на Петко Каравелов, знае подробности от семейната история от разказите, които се предават на родител на дете във фамилията. "Петко, както е известно, има две дъщери - Лора и Виола. От Лора и брака й с д-р Дренков е роден баща ми - Петко", уточнява наследникът.

- Какво е да си потомък на един от водещите политици от миналото?

- Никога не сме искали да извличаме дивиденти от това, че сме потомци на Каравелови. Никаква полза не сме имали от това, че сме роднини с великия политик. Особено след 1944 г., когато идват други хора, с друг морал. Към нас е имало по-специално отношение. Например баща ми дълги години е бил печатарски работник - със завършен "Робърт колеж" в Англия и с още куп образования. Него превратът го заварва в Лондон, но се връща през 1946 г. И успява да си намери работа единствено като печатар. Каравелови никога не са имали имоти. Те са били политици, а не бакали. Добре че заможната сръбкиня Наталия, съпругата на Любен Каравелов, завещава имотите си на Екатерина Каравелова и апартамента на "6 септември" в София, в който живяхме дълги години.

- Вие сте наследник и на легендарния дядо Либен от "Българи от старо време"...

- Той е дядо на Любен и Петко Каравелови. Любен си го е описал точно - хайдутин, завардвал проходи, обирал всякакви чорбаджии, независимо дали са турци или българи. Напролет тръгва с един кон, а наесен се прибира с два, при това - натоварени добре.

- В Копривщица тачат ли паметта на Каравелови?

- Хората там са безкрайно любезни, всяка година получавам покани от общината за честванията. Но рядко успявам да отида.

- Каква е истината за трагедията на Лора и Яворов?

- Нямам право да говоря за това. След като дори Екатерина замълча, когато си отиде детето й, не съм аз човекът, който трябва да коментира. Баща ми никога не каза публично и дума по този въпрос.

- Твоят прадядо е основател на Демократическата партия. Сетиха ли се за теб след 1989 г.?

- Да, поканиха ме на възстановяването на партията. Отидох, но нещо не ми хареса още от самото начало. Беше и остана първата и последната политическа сбирка в живота ми. Бяхме трима млади тогава хора и решиха да ни изпратят за две седмици на обучение в Англия. Нямах нищо против другите двама - но дори не говореха езика. Аз съм завършил английска гимназия, работил съм години в туризма. И въпреки това бях единственият, който се отказа. След това емигрирах в САЩ, сега съм тук и се боря за оцеляването на едно малко заведение. Живея като повечето обикновени хора, съпругата ми работи в книжарница за по 4 часа на ден. Синът ми е в VII клас, тренира тенис.