"Атака" внесе предложение за промени в Закона за данъка върху добавената стойност. Националистите предлагат в чл. 66 да се създаде ал.(3), която гласи: „Данъчната ставка за произведените на територията на Република България хранителни продукти да бъде в размер 10 на сто.“

В мотивите към предложението се казва: При най-ниски доходи на българските домакинства в цяла Европа е непонятно защо същите трябва да бъдат натоварени с едно от най-високите ДДС. Визирайки непосилните цени на храните в страната ни и данъка добавена стойност към същите, ние трябва да признаем, че редица хранителни стоки в България са по-скъпи от аналогичните им в редица държави от ЕС. Това е резултат основно от два компонента. Нивата на ДДС за хранителните стоки в държавата ни, както знаем, са в размер на 20%. В доклад на Европейската комиси

я - Ref. Ares(2013)2656291 – 15/07/2013, относно нивата на ДДС върху храните става ясно, че ДДС върху храните в Република България е един от най-високите за Европейския съюз. Докато в страната ни ДДС върху хранителните продукти е в размер на 20%, при минимална работна заплата в размер на 174,35 евро, то в Чехия данък добавена стойност за хранителни продукти е в размер на 15% ( при 312,87 евро мин. заплата).

В Германия – 19%, Гърция – 13% (при 683,76 евро мин.заплата), Испания – 10% (при 748,30 евро мин.заплата), Франция – 19,6% (при 1430,22 евро мин.заплата), Италия – 10 %, Кипър – 18% (при 840 евро мин.заплата), Люксембург – 3% (при 1801,49 евро мин.заплата), Малта – 0% (при 679,87 евро мин.заплата), Холандия – 6% (при 1456,20 евро мин.заплата), Австрия – 10%, Словения – 9,5% (при 763 евро мин.заплата), Словакия – 10% (при 337,70 евро мин.заплата), Финландия – 14%.

Според данните на ЕК от 2013г. става пределно ясно, че ДДС върху храните в България е с едно от най-високите нива за целия ЕС, и то при положение, че минималните работни заплати в горепосочените държави биват в пъти по-високи от тези в България. Факт, който поставя българските граждани в едно крайно неприемливо, неравнопоставено и несправедливо социално положение спрямо гражданите на другите държави членки на ЕС.