Присъединяването на България към Шенгенското пространство най-вероятно ще стане факт през 2017 г. – една година преди страната да поеме ротационното председателство на Европейския съвет, съобщава EurActiv.

Министърът на външните работи Кристиан Вигенин очаква решението относно кандидатурата на България да бъде взето през 2014 г. Пред EurActiv той обясни, че съгласно плана, въздушните граници ще бъдат отворени през 2015 г., а наземните - през 2017 г., когато България ще стане пълноправен член на Шенгенското пространство. Вигенин изтъкна, че тази времева рамка трябва да се приема за реалистична "ориентация", а не за план, с който напълно се ангажира.

Повече от три години ЕК решава дали да България и Румъния, които са част от ЕС от 2007 г., са технически готови да станат част от пространството за свободен достъп.

Редица държави членки на ЕС, по-специално Холандия и Германия, не са съгласни с приемането на България и Румъния и няколко пъти използваха правото си на вето. Холандия твърди, че ще отмени ветото си след два положителни мониторингови доклада по Механизма за сътрудничество и проверка на ЕК. Но до момента нито един доклад по механизма не е определен като положителен. Вигенин призна, че мониторинговият механизъм ще остане в сила и при следващата Комисия, която ще бъде съставена през есента с мандат от 5 години.

България трябва да проведе "спокойни" дискусии с ЕК относно бъдещето на този механизъм и перспективата за отмяната му, счита Вигенин. Подобни разговори най-вероятно ще бъдат проведени след назначаването на новите комисари, допълни той. Необходимо е да се види не само как България спазва правилата на Комисията, но дали механизмът работи и дали е възможно да постигне целите си. В тази връзка трябва да "се даде известно време" на тези дискусии, счита Вигенин.

След като се очаква България да поеме ротационното председателство на Европейския съвет през втората половина на 2018 г., е "логично" дотогава София да е влязла в Шенгенското безвизово пространство, смята Вигенин. "Но не ме разбирайте погрешно. Не съм за отлагане на решенията до 2018 г. Казвам, че до 2018 г. тези проблеми трябва да бъдат решени", каза той.

Докладите по Механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния ще бъдат публикувани в сряда. Външният министър на България не очаква "особено положителен доклад", поради "обективни причини". Българските власти са относително спокойни за този доклад, защото за първи път той ще обхваща период от една година, в която в страната се смениха три правителства. Обикновено докладите се публикуват на всеки шест месеца. Поради това политическата отговорност за очаквания негативен доклад ще се разпредели между кабинета на Бойко Борисов, този на временния премиер Марин Райков и правителството на сегашния министър-председател Пламен Орешарски.

Български дипломати, пожелали да останат анонимни, заявиха пред EurActiv, че докладите по Механизма за сътрудничество и проверка редовно генерират лоши медийни публикации и според тях това вреди на инвестиционния климат. "Много държави членки на ЕС имат пропуски в правоприлагащите си органи, защо само България и Румъния трябва да бъдат стигматизирани", пита един от дипломатите.