Лесен прием в университетите и строг контрол при завършване на висшето образование. Това предвижда проектът за стратегия за висшето образование от 2014 -2020 г., която бе представена вчера от министъра на образованието Анелия Клисарова в Министерския съвет. Идеята е всеки, който иска да следва, да има шанса да стане студент, но с по-трудни изпити и завишени изисквания към качеството на висшето образование, от вузовете да излизат по-подготвени и конкурентни на пазара на труда специалисти. Мярката се прилага и заради демографската криза в страната и увеличаващия се брой абитуриенти, които избират да следват зад граница. В резултат на това празните места в университетите тази година са над 8000.

„Максималното улесняване на кандидатите при приема може да даде резултати, при условие че рязко се повиши качеството на подготовката в средните училища”, пише още в документа. Стратегията предвижда и стипендии за студентите от социално уязвими групи с цел по-лесен достъп до образование.

„Висшето образование е ключово за икономиката на страната. Не приемам еднозначно критиката към качеството на висшето образование у нас, тъй като родни кадри намират добра реализация в чужбина, но слабости има и подобрението е необходимо”, заяви министър-председателят Пламен Орешарски, който откри дискусията по проекта на Стратегия за развитие на висшето образование.

„В стратегията основно място има студентът. Необходим е растеж на качеството, каза от своя страна и министърът на образованието Анелия Клисарова.

Тя отчете, че висшистите в България между 30 и 34 години в момента са 26,9%, като целта е до 2020 г. този процент да достигне 34-36%. Едновременно с това в страната ни има прекалено много университети – 51.

„Университетската мрежа надвишава значително средните показатели на редица страни от ЕС - като съотношение към население и територия”, пише в стратегията. Затова е нея е заложено свиване на броя на висшите училища в България. Това обаче няма да стане чрез административен натиск, а чрез прилагане на финансови и данъчни лостове. Друг проблем на образователната ни система е реализацията на пазара на труда на студентите.

„По-малко от 30% от завършилите работят по специалността си”, каза още Клисарова. Едновременно с това бизнесът се оплаква, че 80% от висшистите, които вузовете произвеждат, са непотребни на пазара на труда

Затова стратегията предвижда държавата да свие приема на изкуствено раздутите специалности и да се разшири бройката в приоритетни за страната ни области като информатика, инженерни, природни науки, педагогика и други.

През последните години финансово-икономическата криза е поставила пред сериозна дилема висшето образование, а реформите, макар и започнати, не са били ускорени, призна Клисарова.

„Не инвестирахме достатъчно във висшето образование”, отчете тя и добави, че невъзможни неща няма, но са необходими реализъм и амбиция. Клисарова обясни, че стратегията е все още проект и ще бъде формирана комисия, която да работи по нея.

„След зимната ваканция ще има нова среща, на която да се изготви окончателен вариант на стратегията”, поясни министърът на образованието.