„Майкъл Чорни ще ти плати. Той има вила тука наблизо до Атина, живее постоянно във вилата – запиши си телефона му и се обади. Кажи му: „Едни пари имате да плащате на албанска фирма, която иска да купи цигари“. Това са думите на българина Георги Мишков, собственик на кораба „Ина“, задържан на 22 юни 2011 г. на полуостров Пелопонес с 3000 мастърбокса цигари без бандерол и платени акцизи. Пратката е била предназначена за продажба в Гърция, но разработваният контрабанден канал е бил следен доста преди това от гръцките власти. Тази уговорка е направена по телефона веднага след задържането на кораба.

Разговорът се води по телефона между Мишков, който се намира във Варна и между ръководителя на пристанищните власти в град Нафплио, където плавателният съд е арестуван, а пратката е конфискувана. Гръцкият пристанищен служител не набира посочения телефон на Чорни на същата дата, на следващия ден – 23 юни, отново звъни на Мишков в България, за да го прикани да се яви за изясняване на престъплението. Тогава варненецът продължава така: „Ще пратя документите по факса, но ти иди при Чорни, аз говоря тука с неговия представител Тодор Батков, ще платят колкото трябва, няма да има проблеми да платят и на вас“. Но и след това недвусмислено предложение служителят на пристанището не предприема стъпки да се облагодетелства и да си затвори очите. Тези показания на гръка бяха прочетени в съдебната зала в съда в Нафплио на 14 ноември т.г. от съдия Венезилеас, тъй като свидетелят не се яви. Заради липсата му адвокатите на Мишков опитаха да отложат заседанието и да убедят съдебния състав да го пусне под гаранция.

Стоката за 6 млн.евро е натоварена от нелегална фабрика в порт Фамагуста, източната част на Кипър, която се води територия на Р Турция. Според товарителницата цигарите трябва да бъдат доставени на фирма „Балкан транс“ в Албания. Изпращач на товара е „Сабах шипинг“. Корабът поема за Албания натоварен, но на 200 мили преди Дурас внезапно прави променя курса по разпореждане на Мишков. В следващите четири дни екипажът действа по негови указания по телефона. Изключени са сателитните връзки, край бреговете на полуостров Пелопонес, където е трябвало да се разтоварят цигарите, съдът е задържан. Самият Мишков е оплетен в схема от няколко офшорки, които се притежават една друга и трудно може да се докаже връзката му с товара. Но има достатъчно доказателства на борда, че той е съпричастен към контрабандата. Мишков е подписал трудовите договори на екипажа, шестима от които са българи, той е човекът, който във Варна е убеждавал моряците, че доставката е гарантирана от българската държава, че това е първият им курс и ще има още няколко такива.

Майкъл Чорни така и не се появява пред пристанищните власти в Нафплио, но и те не предприемат нищо за издирването му, защото няма как да го уличат като нарушител на закона в Гърция. Не се интересуват и от известната у нас фигура на адвокат Тодор Батков. На 24 юни 2011 г. пристанищният служител за последно звъни на Мишков и го приканва да се яви и да даде обяснения, след което телефонът на варненеца заглъхва завинаги, а екипажът, начело с капитана Валентин Боргояков остава зад решетките.

На 14 ноември т.г. се очакваше, по подобие на поведението на нашите съдии, гръцкият състав просто да даде ход на делото срещу заловения година преди това Мишков, както и да облекчи мярката му за неотклонение от арест в гаранция.

Подсъдимият Мишков помоли да бъде освободен, тъй като бил болен, с прекарани инфаркт и инсулт, напреднал диабет и почти не виждал. Но не можа да отговори на простия и единствен въпрос на прокурора: Защо всички моряци от екипажа обвиняват именно него за контрабандата и не можа да каже защо той е подписвал трудовите им договори. Съдът не се интересуваше и от телефонните разпечатки на разговори, нито взе под внимание близо двучасовите пледоарии на двамата му адвокати, които крещяха на съдебния състав, обиждаха екипажа, твърдяха че именно Чорни е виновен, без да осъзнават, че вътре има журналисти от България. По тази причина подсъдимият реши да внесе яснота и даде назад за връзката Чорни-Батков. Той каза следното „Познавам само Тодор Батков като собственик на футболен отбор Левски в България, Чорни не го познавам“. Така тезите на защитниците и на варненеца съвсем пропаднаха. Капак на резила за България сложи бившият прокурор от Варна Найден Костадинов Иванов, който се яви като свидетел, негов близък приятел. Иванов заяви, че Мишков нямал и най-малка представа за кораба, че бил просто един консултант отвреме навреме, корабът „Ина“ бил собственост на сина на брат му Пламен – Михаил, но най-важното – подсъдимят бил с безупречна репутация на военен офицер, с чест и достойнство, които били накърнени незаслужено.

Тримата съдебни заседатели слушаха отегчено, след което произнесоха присъдата веднага – 10 години затвор в Нафплио без право да бъде преместен в България. Това е първата присъда за Мишков, предстои и друго дело срещу него – за ощетяване на финансовата система на държава от ЕС. Възможно е обжалване само на още една въззивна инстанция, но тя, според местните юристи, няма да намали присъдата с повече от две години, предаде flagman.bg.

Мишков бе изведен с белезници и откаран в килията си, корабът му е конфискуван. Той не можеше да осъзнае какво му се е случило и успя да отговори на въпрос на журналиста Димитър Байрактаров „Ще преосмислите ли живота си в следващите 10 години?“, само с репликата: „Заради СКАТ!“.