България пожъна небивал досега интерес по време на най-голямото международно професионално изложение World Travel Маrket (WTM) в Лондон. На какво се дължи големият интерес към родния туристически продукт, какви са предимствата ни като дестинация и какви са акцентите в новата стратегия за развитие на сектора до 2030 г., отговори за "Стандарт" зам.-министърът на икономиката Бранимир Ботев.

- Господин Ботев, туроператорите, които се завърнаха от участие в най-голямата професионална борса WTM в Лондон, твърдят, че интересът към страната ни е бил огромен. На какво се дължи доброто ни представяне?

- Имахме ясно, забележимо и открояващо се присъствие. Аз бях посещаван на националния щанд от министрите на съседните ни държави, които изразяваха възхищението си от организацията на страната ни и представянето ни. Всяка българска фирма на националния щанд имаше свой деск с директен фронт за реклама и зад него работно място, което бе лесно достъпно. Щандът ни беше за първи път толкова голям като площ. Още от входа се виждаше ясно рекламният надпис "България". Имахме добре оформено пространство на занаятите, на което родни дърворезбари демонстрираха тънкостите на работата си и на място. Имаме и много добре уредено пространство, на което професионални сомелиери извършваха дегустация на традиционни родни сортове вина от различни региони - карловски мискет, димят, рубин, памид, мавруд. Имаше момент, в който на нашия щанд нямаше къде да падне игла от хора. Дори представителят на Белгия дойде да ни попита с какво точно сме успели да привлечем такъв интерес, заявявайки, че на техния щанд се предлагат бира и шоколад, но въпреки това не се радва на такъв наплив.

- За кои родни продукти имаше най-много запитвания?

- Традиционно интересът на WTM е насочен към класическите продукти. В момента - към предложенията на ски курортите и, естествено, едно предварително договаряне за морските ваканции за 2014 г. Новото е по-засиленият интерес към СПА курортите ни. Лондон е градът, в който е съсредоточен и финансовият бизнес на Европа. И анализаторите не може да не са казали на своите инвеститори, и особено на тези с интерес към туризма, за новите хитове в Европа и тенденциите за развитие на бранша. Особено след приемането на регламент 201124 от 25 октомври, който разширява възможностите на трансграничното здравеопазване. Той позволява на всяка страна - членка на ЕС, да изпраща за рехабилитация, балнео и здравно лечение в други държави от Съюза. Очаква се потокът да бъде от старите страни членки, в които тези услуги струват много по-скъпо, към новите, с по-нисък стандарт. Особено и ако разполагат с природни дадености като България. Това може да бъде действително златен дъжд за българския туризъм, СПА курорти и медици, ако знаем как да се позиционираме и създадем съответната адекватна продукция.

- Проявиха ли вече чужди инвеститори интерес към родните СПА курорти?

- Регистрираме завишен интерес към дестинацията като цяло. Щандът ни събра и медийния елит - представители на CNN, BBC, Evronews и Evrosport дойдоха да направят материали. Постарах се да присъствам на повечето щандове на българските туроператори при преговорите им с техните чуждестранни партньори, за да могат да разберат, че държавата активно помага на инвеститорите в туризма. По време на борсата се състоя и световна среща на държавните представители на туризма. Над 70 представителя на ресорни министерства и агенции имахме форум, на който бяха очертани новите хоризонти пред световния туризъм. Акцентите бяха върху няколко основни теми. На първо място бе поставен в много интересен ракурс въпросът за визите. Ако преди 15-20 г. те бяха някакъв регулатор на политическите системи между отделните континенти и блокове държави, то сега с глобализацията на туризма визите не трябва да се превръщат в ограничение пред пътуванията и правото на свободно движение. От тази гледна точка бе поставен много сериозно въпросът как може в XXI век, когато електронните технологии са развити до степен, в която може да се упражнява контрол, издаването на визи е на хартиени носители, на които се полагат печати. Прогнозите са, че само след 2-3 г. визите ще се полагат електронно, ще има богат масив от информация и биометрични данни и вместо паспорт ще се дава при пътуване смарт устройство или телефон, снабдени с подходящ софтуер. Най-голямо впечатление по време на тази среща на ниво министри всъщност ми направи визионерството на високо развитите държави и техните правителства. Те не се фокусират върху днешния или утрешен ден, а върху хоризонт за 20-30 години напред. И ние трябва да отчетем тези тенденции.

- Какви други тенденции бяха очертани в световен мащаб за туризма?

- Второто предизвикателство е връзката между авиацията и туризма. Счита се, че в съвсем кратки срокове не туристите ще зависят от транспорта, а големите компании ще съобразяват полетите си и организацията на летищата, така че тя да е в услуга на пътуващите. Прогнозите са, че до няколко години над 55% от всички пътувания по света ще са със самолет. Очакванията са част от летищата да се превърнат в суперхъбове за разпределяне на потоците, от които да се лети до съседни по-малки дестинации. Върви се към принципа на свободното небе, според който всеки, след преодоляване на минимални административни бариери, ще може да лети до всяка точка на планетата. Третата тенденция е смесването на няколко туристически продукта - съчетаване на морски с културен туризъм и археология, на ски с голф, на СПА и винен туризъм. Задължителна става и възможността за шопинг.

- Как ще се отрази това на бъдещето на родния туризъм?

- Ние имаме великолепни дадености за морски и планински туризъм, към които можем да надграждаме СПА, здравен и културен туризъм, детски лагери, голф и други възможности за удължаване на сезона и привличане на по-платежоспособни клиенти.

- Успя ли този голям интерес към родното представяне в Лондон да тушира представата за страната ни като евтина дестинация?

- Не мога да бъда еднозначен в отговора на такъв въпрос. Световният стремеж е да се предлагат все по-достъпни продукти, което означава масови и на конкурентна цена. От тази гледна точка не трябва да се притесняваме от този факт. Има един коефициент в туризма - LPT, който отчита съотношението между броя на населението и привлечените туристи за една календарна година. По него България е на 10 място. Броят на гостите за година у нас е почти толкова, колкото и на населението. А само към 2020 г. очакваме 9,2 млн. туристи при намаляващо население. И се очаква тогава да сме в първата тройка в света по този коефициент. Така че пред нас ще има по-скоро друг проблем - липсата на достатъчно работна ръка и квалифицирани кадри. Ще се нуждаем от близо 300 000 работници. И този проблем е глобален. Където и да отидете по света, ще видите по хотелите индийци, тайландци, виетнамци, китайци, които очевидно имат качества в тези сектори на труда. Въпросът за максимално гъвкава регулация в този аспект е във фокуса на ЕК и на Световната туристическа организация.

- Какви са прогнозите след борсата в Лондон?

- Интересът към България се повишава. В момента, по международни данни, туризмът ни е 13,6% от БВП на страната, докато преди само 6 месеца делът му бе 12,5%. Туризмът в световен мащаб е 9% от глобалния вътрешен продукт. През 2013 г. броят на туристите се е увеличил с 5,2-5,4%, като точните цифри ще станат ясни в края на годината. Докато ръстът в Европа е 2,4%. Факторите това да се случи са комплексни. Предлагаме много добър туристически продукт на конкурентни цени. Излязохме и от щампата за единствено морска дестинация. В момента сме позиционирани като четвъртата желана зимна дестинация в Европа. При посещението на премиера Пламен Орешарски в Китай стана ясно, че местните инвеститори имат огромен интерес към Розовата долина и СПА възможностите на страната ни. Имаме и огромен потенциал в културния туризъм. Артефактите, които са намерени у нас, са на трето място по брой след тези в Италия и Гърция. Тепърва можем да очакваме още много сензационни находки, докато при тях като че ли са почти изчерпани възможностите. България се очерта и като голф дестинация заради престижните турнири и купи, които привличат световни играчи. И като прибавим и изключителната красота на съхранената ни природа, вкуса на българската храна и вино, имаме много възможности да предложим разнообразни продукти.

- Какво прави държавата, за да помогне на бранша?

- За първи път индустрията, науката и държавното управление работят в синхрон. И резултатът е, че за първи път в закона за бюджета има политика "туризъм". И това бе съобщено от министър Драгомир Стойнев. За първи път е заложен и бюджет за национална реклама и представяне на целеви пазари. Да не забравяме, че в това правителство, като се започне от премиера Пламен Орешарски, вицепремиера Даниела Бобева, министъра на икономиката и енергетиката, са все финансисти и икономисти, които мислят в тези категории. Туризмът е структуроопределяща индустрия, в която вложенията се връщат многократно. Обещанието, което поех към туристическата индустрия, бе да бъде изготвен проект за дългосрочна стратегия за развитието на бранша. И той стигна до бюрото на Орешарски преди края на октомври. По нея тепърва ще се работи съвместно с научни потенциал на страната, водещите браншови организации и признати международни консултанти в създаването на национални мастър планове. Окончателният вариант на стратегията трябва да бъде завършен до една година и да бъде гласувана от Народното събрание. Хоризонтът й е до 2030 г., но ще съдържа насоки за развитието на туризма и до 2050 г. Прогнозите са, че към 2020 г. България ще бъде посетена от 9,2 млн. туристи, а през 2030 г. - от 12-12,5 млн. С по-големи темпове ще нараства броят на гостите, които ще посетят страната ни за зимен туризъм, СПА и балнеолечение. Ръст от 10-15% се очаква да отбележи морският туризъм. За сметка на това прогнозите са за увеличаване продължителността на сезона и на заетостта на легловата база с помощта на допълнителни продукти като СПА, здравен и медицински туризъм.