Според Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч заложеният дефицит от 1,8 процента е по-голям от предвижданото преди време свиване на дефицита и това крие риск за държавата. От доста години правителствата вече изготвят тригодишна бюджетна прогноза и затова не трябва да се гледа само проектобюджетът за следващата година, но и тази средносрочна прогноза, посочи Богданов. Именно в средносрочната прогноза виждаме изместване във времето и отлагане на процеса за свиване на бюджетните дефицити, което започна, след като две поредни години - 2009 г., 2010 г., имахме свръхдефицит, отбеляза икономистът.
С актуализацията на бюджета за 2013 г. и с проектобюджета за следващата година виждаме как всяка от следващите години ще има около половин процентен пункт от БВП по-голям бюджетен дефицит от предварителния план. Това създава известен смут, защото се прави в ситуация, в която икономиката по-скоро излиза от кризата, а не влиза в нова, а традиционно дефицитите се увеличават, когато се влошава икономиката, коментира Лъчезар Богданов.
Може би това се прави, защото правителството се опитва да се разграничи от предходното, или защото се опитва да оправдае по-големи разходи в определена сфера, допусна икономистът. Основната финансова тежест в бюджета са пенсиите, коментира Богданов. Това по думите му е било и най-големият шок за правителството на Бойко Борисов през 2009 г. - над 20 процентното увеличение на пенсиите и то в началото на глобална финансова криза.
Макрорамката на бюджета в малка степен влияе върху бизнес активността, единствено политиките в данъчната сфера и структурните реформи в администрацията оказват влияние върху икономиката, посочи икономистът от Индъстри Уоч. Богданов оцени като заслуга на финансовия министър стъпките в посока на програмното бюджетиране, които се залагат в бюджета. Финансовият министър трябва да се бори с всички други министри, които предпочитат да не дават ясна аргументация защо и колко пари ще похарчат и доколко ефективно, каза Богданов и добави, че същото важи и за общините, които се борят за повече ресурс, но не дават прозрачност и отчетност.
Не се отрича необходимостта от финансова стабилност и консолидация на разходите, от икономичност и контрол, има и опити за взаимовръзка между харчене на пари и конкретни ефекти, анализира проектобюджета Богданов. Рисковете се крият в пенсионната система и нейната дългосрочна неустойчивост в сегашния й вид, както и в натрупването на квазифискални дефицити - в публичния сектор извън правителството, коментира икономистът. Според него общините, държавните и общински болници, държавните и общински предприятия, непрекъснато трупат нови и нови задължения и натоварват с това публичните финанси.
Очакват се по-високи данъчни постъпления, но всяка нова система може и да не сработи веднага, коментира Богданов мерките в данъчното законодателство за справяне с ДДС измамите и контрабандата на стоки. Така или иначе е заложен дефицит близък до 2 процента, ако приходната част не се изпълни, ще има отново повишаване на дефицита, след като три поредни години правителството се опитваше да намалява дефицита, заяви Богданов. Това според него веднага ще доведе до въпроси дали бюджетът се управлява добре, а и предстои правителството да емитира нов дълг - около 4,54 млрд. лв., а бюджетният дефицит ще повлияе отрицателно на пазарите.
Според финансиста Емил Хърсев възможностите на бюджета да повлияе върху активизиране на икономическите процеси са скромни и това се вижда и от планирания в проекта икономически растеж от 1,8 процента. Нямам опасения, че българската икономика ще тръгне надолу, напротив, но възстановяването ще е бавно, коментира той пред БТА. Няма съществена разлика и в прогнозирания дефицит. Залага се максималния дефицит, който една държава във валутен борд може да си позволи, посочи Хърсев. Реалният буфер в нашите бюджети обикновено е в инвестиционната програма - в случай, че драматично не се изпълняват приходите, се реже от предвидените инвестиции и това е балансиращият механизъм, коментира финансистът. Буфер са средствата и за съфинансиране по европейските програми.
Относно създаването на фонд, от който ще се отпускат средства на конкурсен принцип за отделните министерства, Хърсев коментира, че механизмът за програмно бюджетиране е признат в цяла Европа и е много добър начин за разпределяне на публични средства. Хърсев добави, че това не е новост за страната ни.
Не вярвам някой да може да извърши чудеса в бюджетния процес при положение, че страната ни вече пета година е в депресивна икономика, отговори финансистът на въпроса ще може ли да се активизира икономиката чрез мерките, заложени в бюджета. Свиването на разходи за държавния апарат е крайно наложително, не сме стигнали до размерите на гръцкия чиновнически апарат, но сме сред челните места в Европа по брой на администратори на глава от населението и това би трябвало да се намали, посочи Хърсев. В бюджета обаче не виждам сериозно свиване на разходите поради това, че свиването на персонала се компенсира от идеята за увеличаване на неговите заплати, но поне има нагласа да не се харчи повече за държавния апарат, коментира финансистът.
Относно рисковете, които вижда пред изпълнението на бюджета, Хърсев коментира, че най-големият риск за всяка икономика е да не изпадне в рецесия, но пред България не се очертава подобна перспектива през идната година. Напротив има икономическо съживяване, дори и през тази година, макар и твърде смутна откъм политически събития. А през следващата се очаква тенденцията да продължи, да има възстановяване на работни места и връщане на оптимизма в икономическите субекти, въпреки песимизма, породен от политическия процес, коментира Емил Хърсев.
Проф. Митко Димитров от Икономическия институт на БАН, заяви за БТА, че в проектобюджета е продължена политиката на финансова дисциплина от предходните правителства. Дефицитът е малко под границата от два процента, която сме си поставили като максимално възможен дефицит. Добре е увеличаването на социалните плащания към най-уязвимите групи от населението, защото в години на криза е необходимо да има подкрепа за тези хора, коментира Димитров.
Като положителен елемент в проектобюджета той посочи и желанието да се съкратят разходите на администрацията. Продължава обаче съкращението по принцип, а полезно и ефективно съкращение на разходите в публичната сфера може да има, ако то бъде направено след оценка на работата на съответните звена и според резултатите от вложените разходи, каза Димитров. Очакванията се свеждат до съкращаване на незаетите щатни бройки в администрацията, които са от порядъка на 7-8 процента, без да бъде ясно дали наистина ще се получи ефект на оптимизация, добави той.
Основната ми забележка към бюджета е, че няма решителна промяна в събираемостта на приходите, заяви Митко Димитров. Имаме доста резерви в събирането на ДДС и по отношение на приходите от мита и акцизи, коментира икономистът. Според него може да се заложи и още по-ефективно усвояване на средствата от ЕС.
Моите очаквания бяха, че това правителство ще заложи на чувствително повишение на събираемостта на приходите, каза Димитров. Това е начин да се решат социални и инвестиционни проблеми, а не чрез увеличаване на дефицита, подчерта той. Според Димитров пресичането на контрабандни канали и престъпни схеми, свързани с източването на ДДС, не само ще доведат до повече приходи в хазната, но и ще повишат доверието в икономическия климат у нас от страна на инвеститорите.
Финансирането на проекти на конкурсен принцип е много хубава идея, но предстои да видим как ще се осъществи, защото основното притеснение винаги идва от това как се осъществяват намеренията на управляващите, коментира още Митко Димитров. Държавният дълг според него ще остане на поносимо ниско равнище, но тенденцията на нарастване на дълга трябва да бъде спряна.