Износът на ток от България за съседните страни се е увеличил около 16 пъти в края на септември спрямо началото на юни, когато кризата в родната електроенергетика беше в разгара си. Това показват данните на Електроенергийния системен оператор за междусистемните физически потоци на ток между нашата страна и Сърбия, Македония, Гърция, Турция и Румъния. Причините за значителния ръст в износа на ток са комплексни, коментират експертите. От една страна е нараснало потреблението на енергия в съседните на България страни. Но съществен принос има и намаляването на таксата за износ на родна ел.енергия, което стана с предложените от кабинета "Орешарски" промени в Закона за енергетиката. В резултат на по-високия износ се натоварват с работа инсталираните в страната мощности за производство на ток, увеличават се приходите в отделните енергийни компании и в държавния бюджет, а се запазват и работни места.

Точно с колко е нараснал износът може да се види от данните на Електроенергийния системен оператор. Между 18 и 19 ч. на 3 юни например от България към Гърция потокът на ток е бил в размер на 75 мегавата, а към Турция - близо 319 мегавата. В същото време обаче у нас са влезли 105 мегавата от Сърбия и още близо 188 от Румъния. В България обаче не се консумира ток от последните две държави, т.е. голямата част от него е била просто транзитирана през нашата мрежа за потребители в Гърция или Турция. Ако този пренос се извади от общия износ от България се оказва, че страната ни е изнесла едва 100 мегавата за 1 час. Твърде възможно е те да са били и по-малко, тъй като между съседните държави постоянно тече т.нар. междусистемен обмен, който цели да се балансира системата, ако в даден момент има риск от претоварване. Този пренос на енергия обаче не се заплаща, а държавата, която е получила такъв безплатен ток в мрежата си трябва да върне количествата в двуседмичен срок отново без финансов еквивалент, обясняват специалистите. От този момент до 30 септември обаче изнесената ел.енергия от страната ни се е увеличила с над 16 пъти, показват данните на ЕСО. Така миналия понеделник между 18 и 19 ч. България е изнесла за Сърбия над 441 мегаватчаса ток, за Македония - 536, за Гърция - 391, и за Турция - почти 452 мегаватчаса. В същото време в страната ни е влизал ток само от Румъния в размер на почти 201 мегавата. Простата сметка показва, че експортът от България е бил почти 1620 мегаватчаса. В тази цифра също има междусистемен обмен, но като цяло е доста показателна за ръста на износа на ток.

В сравнение с миналата година износът на ток също значително е нараснал. В същия часови интервал на 28 септември 2012 г. (последния работен ден на месеца), износът от страната ни към Сърбия, Македония, Гърция и Турция е възлизал на почти 1560 мегаватчаса. Като от тях се извадят 366 мегаватчаса, влезли у нас от Румъния, нетният износ на енергия от страната е била в размер на почти 1194 мегаватчаса. Което е с около 33% по-малко в сравнение с износа на 30 септември тази година.

Пуснаха търгове за енергия през нощта

Държавните предприятия за производство на ток започват да работят значително по-модерно. Освен, че износът на ток към съседните държави вече се отпуши, на вътрешния пазар започват да се появяват по-атрактивни продукти, каквито в другите страни от ЕС отдавна има. Това разказа за "Стандарт" председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов. През последните няколко месеца АЕЦ "Козлодуй" е направил няколко търга за свободния пазар на ток за определени часови периоди. Единият е бил за часовия интервал от 22 ч до 6 ч. С другия пък централата е търсила клиенти за свободната си енергия, произвеждана извън пиковото потребление в светлата част на денонощието - между 9 и 17 ч, разказва Стаменов. "Това е много добре за пазара, тъй като реално представлява развитие, а и подобни търгове се правят за първи път у нас", коментира той. Освен това цената на електроенергията е била добра - 1 мегаватчас се е продавал за 55-56 лв.

Подобна инициатива е имал и другия голям доставчик на ток за родната индустрия - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2". Там обаче засега търг е имало само за нощен ток, но цената също е била добра като от АЕЦ "Козлодуй".

Появата на такива търгове е добър сигнал за индустрията и за пазара, който обаче все още има накъде да се либерализира. Добре е и за централите, тъй като по този начин те успяват да работят денонощно без да се налага да намаляват мощности или да спират блокове, както се случваше по време на кризата с потреблението през пролетта, обяснява председателят на БФИЕК. И допълва, че подобни действия струват много скъпо, независимо дали става въпрос за АЕЦ "Козлодуй" или за ТЕЦ "Марица-изток 2".

Цехове плащат до 3 фактури

До 3 фактури на месец за използвания ток ще получават от октомври хиляди фирми, които използват електроенергия със средно напрежение. Това се налага тъй като от октомври ДКЕВР вече не определя цените на тока средно напрежение и фирмите трябва да си го доставят от свободния пазар, обясни Калина Трифонова от Управителния съвет на "ЕВН България". Първата фактура ще бъде от търговеца на ток и ще включва цената на самата енергия, акциза и добавката "Задължения към обществото". Втората фактура ще бъде от координатора на балансиращата група, в която е включено въпросното предприятие, за регулиране на дисбалансите в потреблението на различните фирми. Третата фактура ще бъде от ЕРП-то и ще включва цената на мрежовата услуга - т.е. разходите за пренос. Възможно е обаче броят на фактурите да намалее. Това може да стане, ако търговецът сключи договор с ЕРП-то да събира от клиента си и сумата за мрежовата услуга, а после да се разплаща с енергото, допълни Трифонова.

От всички фирми, ползващи ток на средно напрежение в Югоизточна България, едва около 35% вече са си избрали търговец, който да им доставя ток. Останалите засега ще продължат да бъдат клиенти на ЕРП-то, но вече в ролята му на доставчик от последна инстанция. За тези предприятия цената на тока ще бъде малко по-висока отколкото за фирмите, които вече са си намерили търговец. Това е изискване на закона, за да се стимулира търговията на свободния пазар. Основната причина повечето фирми да предпочетат да останат клиенти на ЕРП-то е, че са прекалено малки и трудно успяват да си планират консумацията на ток, обясни Калина Трифонова. Излизането на свободния пазар е свързано с доста отговорности от страна на потребителите. Тези, които си намерят търговец, трябва да заявяват какви количества ток ще потребяват в конкретен момент. При дисбаланс обаче ще се плаща допълнително, стана ясно от думите на Золфелнер. Например, за всеки мегаватчас потребена енергия над заявеното количество ще се плаща по 186.31 лв. Ако пък потреблението е с 1 мегаватчас по-малко от заявеното, фирмата ще трябва да плати 28.80 лв. за неизползваната енергия. Не е изключено обаче с времето по-голяма част от фирмите да се обърнат към търговците, смятат експерти. По подобен начин са се развивали нещата в почти всички страни, където дадена група преминава от регулирани към свободно договаряни цени на енергията. И в момента в България има фирми, при които нещата не са съвсем ясни. Например такива, които още преди 1 октомври са си намерили търговец, но по-късно решат да се обърнат към доставчика от последна инстанция, опериращ на тяхна територия. Такива са ЧЕЗ, ЕВН, "Енерго-Про" и НЕК. "Пазарът в това отношение е съвсем млад, има още много да се учи за него и тепърва ще става по-динамичен", твърдят експерти.