10 000 казана за ракия работят незаконно у нас, а продукцията им е с 20 млн. литра повече, отколкото е цялото легално производство в страната, което е в размер на 30 – 35 млн. литра, алармираха вчера от Националната лозаро-винарска камара. В страната има 70 хил. хектара лозя, от които реколтата е около 350 000 тона всяка година. От тях в легалното производство се преработват около 200 хил. тона, сочат официалните данни. Тези цифри с пренебрежимо малки отклонения не са се променяли през последните 10-15 години. При това положение между 150 и 170 хил. тона грозде се преработва нелегално

коментира за „Монитор” проф. Пламен Моллов, председател на камарата. Предполага се, че 10-15 на сто от ракията се изпива в домашни условия. Това е стара българска традиция, срещу която камарата никога не е възразявала, защото е част от бита на българина, коментира той. Останалото количество обаче се преработва нелегално. От тях се добиват 40 млн. литра гроздова ракия. Освен това още 10 млн. литра плодови ракии се правят в сивия сектор, пресмята проф. Моллов. В различните райони на страната се варят люти напитки от кайсии, сливи, праскови и други плодове. Казаните работят целогодишно и бълват алкохол, който се прави също така от компоти, стари сладка и всякакви други материали със захар, които може да се изварят и да потече ракия. Общо около

50 млн. литра ракия у нас се върти нелегално

а „светлото” производство е между 30 и 35 млн. л годишно.

Не е тайна, че контрабандно произведената ракия се реализира основно по време на туристическия сезон, припомни проф. Моллов. Широко е разпространена търговията с такива питиета по малките населени места, дори в ресторанти в големите градове често във винената листа фигурират „Ракия и виното на майстора”, макар на никой да не му е известно кой е този майстор, откъде идват напитките, нито какво е качеството им.

За това огромно количество нелегално произведена ракия, с което може да се напълнят 50 басейна с олимпийски размери, не се плаща акциз. Загуби за хазната се калкулират и от неиздължените ДДС и други данъци. Акцизът за литър ракия с 40 об. % алкохолно съдържание е 4,40 лева за литър. На практика над 200 млн. лева не влизат в бюджета. По данни на националната статистика консумацията на алкохол има 8% ръст за миналата година спрямо 2011 г. В същото време събраният акциз има едва 0,8% ръст, което неизбежно сочи, че се увеличава потреблението на нелицензиран алкохол.

Финансовите загуби и нелоялната търговия са само едната страна на проблема. Нелегалният алкохол в повечето случаи е с много ниско качество и е опасен за здравето на хората, припомнят експертите.

Акциз за ракиджийниците над 500 литра

Селските казани, които имат над 500 литра обща вместимост, на практика варят промишлени количества ракия. Затова би следвало да плащат акцизи и налози на държавата, както другите легални производители, предлагат от лозаро-винарската камара. За тях трябва да важат същите правила - да им се изисква същата отчетност и същите контролни уреди, както при останалите. Подобна промяна няма да засегне малките производители, които биха останали при сегашния режим.

Въпреки строгите санкции не е достатъчно една фирма да бъде зачеркната от регистъра, ако е хваната в нарушение, смята проф. Моллов. Според него на физическото лице да бъде забранено завинаги да произвежда алкохол. Сега често се случва нарушителят да си регистрира нова фирма и бизнесът му да продължава. Това е слабостта на нашето законодателство, за да бъде ефективно трябва да има силен превантивен характер. Санкцията трябва да е такава, че нейната приложимост да е неизбежна, категоричен е той.