Битката за регалите в магазините продължава с години. На единия фронт са българските производители, на другия - веригите. Обстрелват се взаимно с аргументи за и против родните стоки по щандовете, за и против съществуването на модерната търговия въобще. Основният коз в ръцете на производителите е "българските стоки изчезват заради веригите". Контраатаката гласи "стоките ви са неконкурентни".

Истината, както винаги, е някъде по средата. Факт е, че в големите търговски вериги се продават много вносни стоки. Но също така неоспоримо е, че често тези продукти са доста по-евтини, а често дори и по-качествени от родното производство. Защо се получава така? Основната причина се крие в нивите и оборите ни. Българската земеделска продукция се оказва малко и скъпа. Недостатъчно е производството на плодове и зеленчуци, на месо и мляко

Единствено зърно имаме в излишък

но то не може да компенсира негативните тенденции в останалите сектори. Липсата на достатъчно суровини изправя родните преработвателни предприятия в доста неизгодна ситуация. Те трябва да наддават за недостатъчния ресурс или да си набавят суровини от чужбина. Продуктите с вносни суровини могат да са два вида - скъпи и качествени или евтини със съмнителни качества. И в двата случая това не е от полза на предприятията. Когато предложат продукцията си в магазините, нормално тя или е по-скъпа от продукти, внесени от чужбина, или пък не е с нужното качество.

Големите магазини пък са в непрекъсната битка за клиенти, в която някои вече се предадоха. Тръгнаха си словенската "Меркатор", още преди нея и турската "Рамстор". Други продължават да се борят за качествени продукти на ниски цени, за да запазят българските клиенти, чийто джоб отънява с всеки изминал ден. И

така се затваря порочният кръг

на размяна на обвинения между търговци и производители. Решение, разбира се, има. Но то не е толкова просто, особено в момент на криза. Проблемът може да се разреши чрез адекватни държавни помощи за земеделските производители, както и с разширяване на техния бизнес мироглед. В момента част от фермерите и предприятията имат единствено за цел бърза печалба без истински бизнес план за дългосрочно развитие. Други пък са толкова съсредоточени в борбата си да оцелеят, че въобще не могат да мислят за утре. И това ще продължи да е така, докато държавните помощи са по-скоро мираж, отколкото реална подкрепа за бизнеса.

Вече втора поредна година не са предвидени пари от националния бюджет за подпомагане на декар нива. Обещаваните две години облекчения за горивата в земеделието може да се осъществят, но чак догодина. Помощите за глава добитък са в пъти по-ниски от тези, които получават останалите европейски животновъди. Едва преди година се заговори за активно подпомагане на уязвимите сектори като плодове и зеленчуци. Страната ни е с най-ниските помощи от Европа, наред с Румъния. В същото време експанзията на румънски и полски производители на нашия пазар е с размерите на преселение. Почти във всеки магазин има вносни аналози на българските продукти, които са доста по-евтини и с никак не по-лошо качество от родните. Литър мляко от Полша например излиза 1,70, докато българското е поне 1,80 лв.

Румънските яйца са с 2-3 ст. по-евтини

от нашите. Македонското зеле изяде пазара на българското. Даже ябълките ни са вносни. Засега само бялото българско саламурено сирене е произведено у нас, но и това може да се окаже временно, след като гаудата вече е по-евтина от кашкавала. Решение на проблема се търси от години. Може би то трябва да дойде от икономически експерти, които да се съберат на една маса и да посочат къде е скрит ключът от бараката и кой е верният път, по който да поемат българските производителите. Докато това се случи обаче, единствената надежда на фермерите и производителите е следващият програмен период да е по-доходоносен от сегашния и след 2014 г. да успеят да се преборят за по-високи субсидии. А дотогава не се знае колко от тях ще оцелеят в битката за регалите.

Бакалии зареждат от хипермаркетите

Доскоро надеждата на родните производители беше в малките магазинчета, защото се смяташе, че те продават само българска стока. Само че битката за евтини продукти започва да ги измества и оттам. Оказва се, че бакалии в страната зареждат от големите търговски вериги и продават продуктите, купени от тях с надценка от десетина процента. Това е масова практика в малките населени места. В магазинчетата по селата обикновено се продават продукти от собствените марки на големите вериги, както и стоки, купени по време на промоция в центровете за модерна търговия. Това разбива поредния мит, че малките магазини са спасителният пояс за българските производители.

Бакалиите пък на свой ред се нуждаят от спасителен пояс, защото все повече биват измествани от големите вериги и заради по-ниските цени, и заради по-голямото удобство, което предлага модерната търговия. Много от производителите откриха фирмени магазини, в които предлагат собствената си продукция, като по този начин избягват нуждата да дават големи отстъпки за нея на веригите. Други пък успяха да се преборят с конкуренцията и да се настанят трайно на щандовете на големите магазини. За да ги последват, останалите предприятия трябва да отговарят на строги изисквания за качество. Оказва се, че липсата на сертификати за качество е една от най-големите спънки на производителите по пътя им към веригите. Получаването на подобен документ е скъпо и трудоемко занимание. Затова не е чудно, че много от предприятията въобще не прибягват до него. Което обаче им отрязва напълно пътя към големите магазини и големите продажби.