В страната са регистрирани 2882 малки дестилерии, а броят им е над 10 000 и не плащат данъци. Част от регистрираните специализирани малки обекти за дестилация са собственост на едни и същи юридически лица и кооперации, които в отделни случаи притежават по 20 и повече обекта за дестилация. Годишно те правят оборот в пъти повече от големите лицен-зирани компании, без да внасят акцизи или да заплащат дължими данъци. Това каза в интервю за в. „24 часа" председателят на Националната лозаро-винарска камара, проф. Пламен Моллов.

Има няколко вида нерегламентирани производители. Едните са бивши фабрики с отнет лиценз, но са все с работещи дестилационни колони. Формално мощностите им се запечатват, но последващ контрол върху тях липсва. Те имат значителен капацитет, дестилират най-често некачествен спирт и с добавка на различни есенции правят някакви видове алкохол, които се продават в пластмасови бутилки по пазарите. Други са т.нар. малки обекти за дестилиране, които по закон имат право да произвеждат до 30 литра за лична консумация, но всъщност произвеждат далеч повече. Всичките закупуват тонове спирт с рисково качество от многото на брой малки спиртни фабрики у нас, които го продават нелегално. Те разполагат с дестилационни колони за производство на спирт с капацитет от 5 до 20 тона на денонощие.

Миналата година винпромите прибраха около 180 000 тона грозде, а останалите отидоха в казаните. И те изтъргуваха около 40 млн. литра ракия - без доказано качество и без акциз.

По данни на отдел „Агростатистика" на МЗХ миналата година са събрани 123 646 тона плодове, а от тях само половината са преработени промишлено. Това означава, че допълнително от казаните излизат около 10 млн. литра нелегална плодова ракия.

Освен селските казанджииници има много инсталации по гаражи и мазета, които денонощно изваряват грозде и целогодишно плодове. Сумарно от тях се прави по 45-50 млн. литра ракия всяка година.

В България има около 75 000 хектара лозя, а реколтата оттях е около 360 хил. тона грозде. . Но докато не се изкорени сивият сектор, високите добиви се обезсмислят. Само половината от тази реколта ще влезе във винпромите, а останалите 50% ще се преработят в нелегалния сектор. Това ще доведе до директни загуби на държавния бюджет от акцизи за над 200 млн. лв. годишно.

Същевременно контролът над легалните производители е изключително строг. Лицензираните дестилерии трябваше до март да инвестират във време на икономическа стагнация още милиони за допълнителни уреди в избите. След поредица разговори в Министерството на финансите срокът бе удължен до края на септември.

Националната лозаро-винарска камара предложи на зам.-министъра Людмила Петкова и на шефа на ИА „Митници" Кирил Желев конкретни мерки казанджийниците с общ обем над 500 л да се регистрират като данъчни складове като останалите дестилерии. А другите с по-малък обем да си останат на стария режим, без да се контролират. Ако собственик има в 10 обекта казани по 300 литра примерно, също се регистрира. Надяваме се, че с тези мерки ще стимулираме легалните производители в страната.