Експерти спориха в студиото на БТВ за възможните решения и проблеми и предложиха пенсионната възраст да се увеличава с ръста на продължителността на живота на хората. Подобен подход е усвоен в някои европейски страни.

Според бившия директор на НОИ проф. Йордан Христосков проблем у нас е намаляването на работещите и емиграцията. „Имаме десетки хиляди, които получават смесена пенсия - от родината и от друга държава, където са работили", заяви той с уточнението политиците да не се заиграват с пенсионната система. По думите му пазарът на труда у нас не е бил готов за повишаването на пенсионната възраст при предходната реформа в сектора. Освен автоматичния механизъм, Христосков добави и ,че има вариант заради безработицата да се спре нарастването на възрастта за година или две. „Но трябва да решим какво следва, за да се спазват пропорциите", уточни той.

Синдикатите се обявиха от своя страна за подобряване адекватността на пенсиите, тъй като „системата не се долюбва, защото не дава високи пенсии." Ася Гонева от КНСБ посочи, че няма ползва да има реформи в пенсионната възраст, след като няма къде да се работи.

Христина Вучева, която е бивш финансов министър заяви, че според нея проблемът не е толкова заетостта, колкото борбата със съкращенията. „Не се плащат вноски, хората остават на улицата на 50 г. и няма къде да идат. Пенсията не е решение, а друг проблем.", смята тя.

Експертите обърнаха внимание и на пенсионирането при специалните категории труд. Според тях там са нужни промени, тъй като има натрупани резерви, които да подпомогнат системата. „Специалните ведомства -затвори, съд - това са категории, които малко понесоха от тежестта за реформата", заявиха от КНСБ. Вучева от своя страна посочи натрупания резерв и даде за пример МВР, където много хора имат привилегии каквито имат полицаите, работещи на улицата и са влезли в общия кюп на ранното пенсиониране.

Статистиката показва, че българите между 30 и 40-годишна възраст са повече на брой от предишните и следващите ги поколения. Те са гръбнака на солидарната пенсионна система, защото със социалните си осигуровки, плащат пенсиите на поколението на техните родители.

Българите на възраст в този диапазон са около 1. 2 млн. души и са малко повече от навлизащите в пенсионна възраст 50-60-годишни. Най-големият проблем вече е заложен. Когато днешните 30-40 годишни станат на 50-60 годишна възраст, системата ще трябва да се захранва от днешните тинейджъри. Вече знаем, че българите между 10 и 20 годишна възраст днес са два пъти по-малко от 30-40 годишните - едва около 700 хиляди.

Дори простата математика показва, че когато днешните хора на 30-40 станат баби и дядовци, възрастта за пенсиониране трябва да скочи поне с 10 години, за да се запази пропорцията на работещите, спрямо пенсионерите. Това ще се случи около 2035 година.

Според различни доклади дори 10-годишното увеличение на възрастта за пенсиониране това може да не е достатъчно, за да спаси системата. Вече е заложен още един проблем - Над 40% от днешните българи на 15-годишна възраст са функционално неграмотни, според доклад на ЕК. Това не предполага висок принос за икономиката.

Данните на раждаемостта от последните години показва, че поне до 2050 година пропорцията на работещи - пенсионери ще се влошава.