Печатницата на БНБ ще прави смесено дружество с един от най-големите производители на банкноти в света - френската “Франсоа Шарл Обертюр груп”. Новата компания ще печата банкноти. Това съобщение, пуснато от централната банка на 19 юни, мина съвсем кротко. Отразено бе от всички медии и толкова.

След около 2-3 седмици обаче нещата се обърнаха. Започнаха да се появяват информации, че в БСП не одобрявали сделката. Без да се цитират имена. Малко след това се появиха и говорителите на това недоволство.

Като червения депутат Румен Гечев, който заяви, че иска парламентът да упражни контрол върху сделката с печатницата. Ставало дума за стратегическа дейност като печатането на банкноти. А печатницата вземала 30% от новото дружество, в което прехвърляла машини, са мотивите му. Според Гечев можело в бъдеще да се увеличи капиталът и без съгласието на БНБ и делът от 30% да се стопи.

Малко по-късно към Гечев се присъедини и бившият депутат от БСП Румен Петков. Според него подготовката на сделката с печатницата на БНБ започнала по време на служебното правителство.

Това било грабеж, а отговорност за него носели служебният премиер Марин Райков и президентът Росен Плевнелиев, защото той назначил служебното правителство. А докато то ръководело държавата, започнали за пръв път в 120-годишната история на БНБ действия по приватизиране на нейната печатница.

Петков смята, че оценката от 19 млн. лв. на машините, с които печатницата влиза в новото дружество, не била адекватна, тъй като само преди година БНБ закупила техника за над 12 млн. лева. Според него парламентът трябва да спре сделката.

Оценка на активите разбира се има и тя е направена съвсем законно от трима лицензирани оценители.

От БНБ отговориха, че изобщо не ставало въпрос за приватизация на печатницата. А се предвижда да бъде натоварен максимално наличният й капацитет за производство на банкноти и тази дейност да бъде разширявана. А френският партньор щял да инвестира над 22 млн. евро. Печатницата на БНБ щяла да запази позиции в едно от най-високотехнологичните световни производства.

От БНБ изрично подчертават, че новото дружество ще бъде изключително насочено към производство на банкноти, а отпечатването на ценни книжа, бандероли и други ще остане само в печатницата на банката.

Печатането само на левове е губеща дейност защото нуждите на страната от нови банкноти не са толкова големи, че да се рентира поддържането на високвалифициран пресонал и охрана. България обаче не може да излезе на светомния пазар, който се доминира от три големи печатници. Целта е да се излезе на световния пазар и така да се покрият разходите и евентуално да се печели и да се натоварват мощностите.

От БНБ допълват, че съвместното дружество ще бъде регистрирано в София и се очаква да започне дейност до края на август 2013 г. От решения на общото събрание на печатницата през юни става ясно, че шефът й Симеонов ще е изпълнителен директор и на новосъздаденото дружество.

Според Румен Петков обаче твърдението от страна на БНБ, че не може да има приватизация, било най-голямата лъжа. Това не е приватизация, а е грабеж, защото 70% от приходите от печатането на банкноти щели да тръгнат за Франция. Т.е. ние осигуряваме условия някой да се обогатява от това, че ще отпечатва собствените ни парични знаци, допълни Петков.

Шефът на парламента Михаил Миков обаче заяви, че не вижда нужда от парламентарен контрол в извънреден порядък заради сделката. Според него добре щяло да е колегите му, които искат в дневния ред да се включи и въпросът за сделката, да посетят банката и да видят за какво точно става дума.

Справка с финансовите отчети на печатницата показва, че през 2001 г. е имала 5,3 млн. печалба и приходи от над 23 млн. лв. От тях отпечатването на банкноти е донесло 3,48 млн. лв. Докато от бандероли идокументи за самоличност приходите са над 15 млн. лв общо.

За миналата година печалбата пада на 2,4 млн. лв., а приходите - до 20,7 млн. Само от бандероли са влезли над 7,9 млн. лв., а от печатането на банкноти - 3,6 млн. Като процентно разпределение на бандеролите се падат 38% от приходите, банкнотите са с дял от 17 на сто. 40% идват от външни договори, лични документи, фишове за тотото, здравни книжки, винетки.

За сравнение през 2008 г. банкнотите са носели 44% от приходите, през 2009 г. от тази дейност печатницата е имала 10 млн. приход. В самия финансов отчет на печатницата е записано, че положителният финансов резултат се дължи основно на печатането на защитена хартия по договори с чужди партньори и на лични документи.

В последните 5 г. приходите от печатането на банкноти падат. Явно печатницата наистина има нужда от допълнителен бизнес в тази сфера. Една от причините печатницата на БНБ да не получава външни поръчки е политическия риск - повечето възложители искат отпечатването да става на две различни локации паралелелно.

Така например една общастачка във Франция не би спряла отпечатването на купюрите в България. Френската фирма държи пазара на банкноти във многобройните бивши френски и белгийски колонии в Африка, които са сериозен клиент.

Сделката получи подкрепа и от двама бивши подуправители на БНБ - Мартин Заимов и Емил Хърсев. Според тях е успех излизането на България на пазара за банкноти чрез обща компания с френския гигант “Франсоа Шарл Обертюр Груп”.

От финансовите отчети става ясно още едно нещо - всичките машини и съоръжения на печатницата са вписани с балансова стойност от 30 млн. лева. В такъв случай оценяването само на тези за печатането на банкноти за 19 млн. не изглежда чак толкова подценено, както твърди Петков.

Има още две любопитни подробности в документите. През юни, когато на общото събрание е било одобрено смесеното дружество с французите, сделката е била подкрепена и от държавата в лицето на финансовото министерство. То е акционер в печатницата на БНБ, а неговият представител е гласувал “за”.

Втората е, че министерството е поискало 80% от печалбата на печатницата да бъде раздадена като дивидент. От БНБ като мажоритарен акционер обаче са гласували против това предложение. (24часа)

Новото дружество ще се занимава само с печатането на банкноти. От БНБ твърдят, че няма приватизация на печатницата.

Рекордът е от 240 млн. бройки

“Печатница на Българска народна банка” АД е основана като търговско дружество на 29 декември 2001 г. Капиталът на компанията е 71,933 млн. лева. Производството на българските банкноти се извършва на високопроизводителна линия от 1997 г. Повечето от основните печатни машини, включително и тези, които не се използват в банкнотното производство, са единствени за България.

Едно от най-големите предизвикателства е било отпечатването на новите пари при деноминацията на лева през 1999 г. Тогава печатницата успява да се справи с изработката на 240 млн. нови банкноти за рекордно кратко време.

През 1999-2000 г. печатницата произведе всички необходими количества по подмяната на документите за самоличност. През 2000 г. по време на изложбата Le Mont дружеството е отличено като една от най-добрите печатници на банкноти в Европа.

Първата българска възпоменателна банкнота от 20 лв. е отпечатана през 2005 г. Използваният нов защитен елемент я прави уникална и е призната за една от най-оригиналните банкноти в света.

Французите са в бизнеса от 170 г.

“Франсоа Шарл Обертюр груп” е основана през 1842 г. От 1940 г. печата франкове за централната банка на Франция. В момента групата произвежда банкноти за 70 държави, електронни паспорти, документи за самоличност, чекове, ваучери и др.

Очакванията за 2013 г. са компанията да произведе 5 млрд. банкноти и 1,6 млрд. документи. Тя има четири предприятия във Франция.

След като удвоихме производството си на банкноти и доставихме рекорден обем от 4,2 млрд. броя през 2012 г., за първи път в историята си ще оперираме във втора страна за тази дейност, коментира главният изпълнителен директор Томас Савер, цитиран от в. “Уолстрийт джърнъл”.

Според него смесеното дружество с печатницата на БНБ ще позволи на компанията да продължи да расте и да укрепи позицията си сред лидерите на пазара.