172 села са обезлюдели, като 24 от тях дори са заличени от картата на България само в рамките на 1 г. Това сочи отчетът за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на населението (2012-2030 г.).

„Обезлюдяването на селата и на по-бедните и слаборазвити градове в различни райони на страната продължава с бързи темпове и това не е от днес, а от години”, коментира за „Монитор” Магдалена Костова от Националния статистически институт (НСИ). По данни на института през миналата година за първи път населението в селата е паднало под 2 млн. души. В същото време към края на 2012 г. жителите на градовете са били малко над 5,3 млн. души

Процесът по интензивно закриване на български села започва през 2007 г., когато от картата са били премахнати 22 населени места, сочи справка на Министерския съвет (МС). През 2008 г. са закрити само две села в община Гоце Делчев - Драгостин и Средна, а през февруари 2009 г. Банево и Ветрен са били присъединени към Бургас. В същото време са разкрити три нови села.

Справката на правителствената пресслужба за 2012 г. показва още, че процесът по заличаване на населени места отново е набрал скорост. Миналата година на 29 август са закрити 16 села в община Троян. Седмица по-късно – на 5 септември, министрите от ГЕРБ изтриват от картата и село Изворово в община Асеновград, тъй като нямало собствено землище и то е приобщено към село Бор. На 24 октомври са закрити още две села, този път на територията на община Кресна. Става дума за Езерец и Ново село, които станаха квартали на село Ощава. На 3 октомври МС закрива и селата в община Лъки - Четрока и Чуката, с мотива, че и в двете нямало постоянно живеещи хора.

За специалистите по демография от БАН по-голям е проблемът, че у нас над 1100 населени места имат между 1 и 50 души и тенденцията за обезлюдяване не може да бъде обърната. Голяма част от тях се обитават само от по няколко старци

Като се има предвид липсата на млади хора сред населението по тези места, е много вероятно в следващите години да станем свидетели на още десетки обезлюдени села, смятат експертите. По техни данни най-голям е броят на безлюдните села в областите Велико Търново и Габрово, както и тези в Еленския Балкан. Силно намалява и населението в районите на Видин и Враца. „26% от населението на област Видин е над 65-годишна възраст. При нас се отчете и най-високата смъртност в страната”, констатира пред „Монитор” Емилия Лазарова-Маринова от бюрото на НСИ във Видин. По думите й младите хора предпочитали да емигрират в чужбина. „Голям проблем е вътрешната миграция – от селата и по-малките градове към София”, отчете още тя.

Данните на НСИ показват, че около 82 000 души миналата година са променили местожителството си. Противно на тенденцията за обезлюдяване на селата обаче все още се намирали млади семейства, които са предпочели да изоставят удобствата на урбанистичната среда за сметка на чистия въздух и спокойствието на село. Всеки пети преселник заменя панелката със селска къща, но броят на селските жители, които се преместват трайно в града, е доста по-голям. Около 46% от хората заменят един град с друг

в търсене на по-добри възможности за живот. „В резултат на вътрешната миграция населението на градовете се е увеличило с 1628 души през 2012 г. Най-често към столицата се изнасят живеещите в областите Благоевград, Пловдив и Плевен”, коментира още Магдалена Костова.

Експерти от Агенцията по заетостта пък прогнозират, че заради неравномерното икономическо развитие в различните региони на страната трудовата миграция ще се задълбочи, а Североизточна и Северозападна България постепенно ще бъдат обезлюдени. В същото време населението на страната осезателно се концентрира в Югозападните и Южно-централни райони – в момента почти половината от българите живеят в тези части на страната. Специалистите са на мнение, че броят на жителите на столицата ще продължи да набъбва. Те очакват през 2020 г. около една трета от цялото население да е съсредоточено в София.

В доклада на МС се посочва, че демографските дисбаланси се превръщат в основен проблем за функционирането на всички социално-икономически системи и са необходими спешни реформи на пазара на труда, пенсионно-осигурителната система, образованието, здравеопазването, както и стопиране на процесите по обезлюдяването на цели региони.