Изключително негативна тенденция в демографския прираст на България се очаква в следващите години. Това са част от изводите в доклада за изпълнение на демографската стратегия за 2012-а година.

Според прогнозата за броя на населението на България в периода 2015-2060 година, изготвена от Евростат, до 2060 година населението на страната ни ще достигне 5 милиона и половина, което е с повече от 2 милиона души по-малко от 2015 година.

Съответно през 2015 година населението на страната ни ще наброява 7 362 311 ( 3 553 762 мъже и 3 808 549 жени), а през 2060 година 5 531 318 (2 700 421 мъже и 2 830 897 жени).

Още по-лоша - в сравнение с данните на Евростат, е прогнозата на Националния статистически институт (НСИ), която за същия период показва населението на България през 2060 година да падне под 5 милиона и половина.

Данните на НСИ сочат населението ни през 2015 г. да наброява 7 159 819 ( 3 481 593 мъже и 3 678 226 жени) и 5 384 040 ( 2 686 049 мъже и 2 697 991 жени) през 2060 година.

Докато първият вариант на НСИ се определя като реалистичен и съобразен с нормативните изисквания на ЕС за демографското и социално-икономическо развитие на страните-членки, втори вариант прогнозира, че ще бъде по-благоприятен за страната ни.

Той показва, че българското население през 2015 година ще бъде 7 171 499, а през 2060 година - 5 792 819. НСИ представя и трети вариант, който е изготвен при хипотези за неблагоприятни социално-икономически процеси в страната. Според него през 2015 година българите ще наброяват 7 154 213, а през 2060 година - 5 173 546.

Поради обстоятелството, че прогнозните разчети за общия брой на населението в България за 2015 г. (7 362 311) според Евростат са надценени, дори и съотнесени към реалните данни за общия брой на населението през 2011 г. (7 327 224) и 2012 г. (7 282 041), в настоящия Отчет и при планиране на мерки по демографската политика, ще бъдат използвани главно прогнозни данни на Националния статистически институт (НСИ).

След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. И през 2012 г. населението в България продължава да намалява.

В сравнение с 2011 г. населението на страната намалява с 45 183 души, или с 0.6%. Към 31 декември 2012 г. населението на България е 7 282 041 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз и нарежда страната на 16-о място по брой на населението непосредствено след Австрия (8 443 хил. души) и преди Дания (5 581 хил. души).

В доклада се отбелязва също намалението на населението в страната ни в резултат на отрицателния естествен прираст, който се дължи главно на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост. Заключението е, че раждаемостта не може да компенсира нивата на смъртността. Тази тенденция се отбеляза от 2004 до 2012 година.

През 2012 година ражданията са 69 121, а умиранията - 109 281, което е естествен прираст от -40160. Почти същите данни са и през 2004 година. Най-неблагоприятният прираст за периода е в годините 2004 г. (- 40224), 2005 година (- 42299) и 2012 година (- 40160).

Отрицателният приръст през миналата година е минус 5,5, през 2011-а година е минус 5,1, през 2010-а година е минус 4,6%. Експертите, подготвили доклада, казват, че намаляването на населението се дължи предимно на негативните тенденции в селата. Там населението намалява с най-високи темпове.

По отношение на демографската картина градове-села тенденцията е крайно негативна.

Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 2.8‰, а в селата - минус 12.8‰, или намалението на населението в страната в резултат на естествения прираст се дължи предимно на негативните демографски тенденции в селата. В предходната 2011 г. коефициентът на естествен прираст в градовете е минус 2.2‰, а в селата - минус 12.7‰.

Но трябва да се отчита, че продължава да се задълбочава тенденцията на намаление на населението и в градовете - от минус 1.6‰ (промила) през 2010 г., минус 2.2‰ (промила) през 2011 г. до минус 2.8‰ (промила) през 2012 г.

С най-ниски по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1.4‰), Варна и Кърджали (по -2.1‰). През 2011 г. с най-ниски по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са били областите София (столица) (-1.1‰), Варна (-1.5‰) и Сливен (-2.0‰).