Еволюционното развитие не толерира егоистите. Това доказва проучване на университета в Мичиган, САЩ, което противоречи на досегашното разбиране, че, за да оцелее, човек трябва да поставя себе си на първо място. Според учените сътрудничеството с другите е ключът към оцеляването.

За да достигнат до този извод учените са използват игрова теория - "дилема на затворника", при която двама заподозрени в престъпление, разпитвани в отделни затворнически килии, трябва да решат дали да издадат съратника си или не. Ако издаде съучастникът си, човекът печели свободата си, но другият ще лежи в затвора шест месеца. Ако и двамата издадат другия, ще лежат в затвора по три месеца всеки. Ако и двамата обаче замълчат, те ще бъдат осъдени само на един месец лишаване от свобода. Според математика Джон Наш най-доброто решение в този случай е да издадеш другарчето си. Той обаче не взима предвид изключително важен фактор – двамата нямат право на комуникация. Ако можеха да общуват има голяма вероятност да се договорят и двамата да премълчат и да излежат по един месец.

Да бъдеш лош ти дава преднина в краткосрочен план, но със сигурност не и в дългосрочен – така човешкият род би изчезнал, категорични са учените. Доказва го и фактът, че сътрудничеството се среща на всички нива в животинското царство – от света на микробите до хората. Самият Дарвин отдавна обръща внимание на този въпрос. Той анализира значението на сътрудничеството в еволюцията, след като е впечатлен от социалния живот на насекомите.

Експертите са категорични, че е прекалено опростено да се смята, че естественият предпочита индивидите, които се стремят да използват някого или нещо за лични цели. Това важи особено, ако се разгледа еволюцията като проява на „егоистични” гени. Те използват индивидуални организми – хора или животни, като превозни средства, за да се множат. "Егоистичните" гени продължават да съществуват, защото се възползват от най-важното за еволюционното развитие – че има комуникация и си сътрудничат с организми.