През последните няколко години милиони гневни граждани - обикновено млади, добре образовани, мобилизирани в социалните мрежи- окупират площади и парламенти в различни държави. Това се случи в САЩ, Египет, Русия, Испания, Бразилия, Турция и България и протестиращите искат не просто подмяна на правителството, а различен начин на управление. Всички тези протестни движения имат общо в това, че не вярват нито на политическия, нито на бизнес елита. Тези протестни движения плениха общественото въображение, въпреки че не породиха нито нова идеология, нито харизматични лидери. Те ще бъдат запомнени с видеозаписи, а не с манифести, с хепънинги, а не с речи, с конспиративни теории, а не с политически трактати. Накратко, глобалните протести не са израз на онова, което Вацлав Хавел нарече "властта на безвластните", а демонстрират объркването на овластените.

Така българският анализатор Иван Кръстев обяснява същността на демонстрациите, които вече повече от 40 дни не стихват и в България. Коментарът му е публикуван в британския вестник "Гардиън" .

На фона на това глобалното протестно движение България играе специална роля, пише Кръстев. Страната е класически пример на всичко, което не е наред с демокрацията - корупция, нефункциониращи институции и обществена апатия. Тя обаче е и като учебник за това, защо демокрацията си остава най-добра надежда с нейния потенциал да мобилизира гражданската енергия и да позволи на хората мирно да свалят правителства, които трябва да си отидат, посочва анализаторът.

Кръстев припомня предишните протести срещу кабинета на Бойко Борисов, оставката му, изборите.

Сега е ред на правителството на Българската социалистическа партия и партията, представляваща етническите турци (бел. ред. ДПС), да си мисли за оставка. Историята на последната криза в България е толкова елементарна - като сюжета на нискобюджетен холивудски филм. Тя започна на 14 юни, когато бе назначен Делян Пеевски за председател на Държавната агенция за национална сигурност. Назначаването на този човек, когото западната преса почтително описва като "медиен магнат със сенчести връзки", доведе до политическо трус.

Само час след като решението бе обявено, хиляди хора изпълниха улиците на София с искане за оставката на Пеевски. Той я подаде, но това не бе достатъчно за протестиращите. Хората поискаха оставката на правителството, което излезе с вироглавата идея да го назначи. Така че всяка вечер след 14 юни хиляди протестиращи са по улиците на страната и искат само едно - предсрочни избори. Но техният протест не е само срещу това правителство, а срещу всяко правителство, което възприема хората като безполезни мебели.

Стратегията, предприета от управляващите в балканската държава, е да се държат така, сякаш нищо важно не се е случило и да чакат протестиращите да отидат да си починат. Но хората не си тръгват, посочва изданието.

На какво ни учат летните протести в София за „революцията на световната средна класа”? Най-важното - след повече от 40 дни, тълпите по улиците на столицата впечатлиха чуждестранни представители, но не трогнаха българските управляващи. Второ, в ерата на Facebook градската средна класа рискува да остане политически изолирана, неспособна да достигне останалите социални групи.

И трето, готовността на правителството да използва сила срещу протестиращите е пропорционална на активната обществена подкрепа, която то може да мобилизира.

В Турция полицията беше способна да смаже с твърда ръка протестите, защото премиерът Реджеп Тайип Ердоган можеше да събере стотици хиляди хора в своя подкрепа. В България контрапротестите така и не успяха да съберат повече от 300 души.

А крайният урок от демонстрациите от февруари е, че протестите могат да променят почти всичко, но не е задължително това да се случи чрез изборите. Ако протестите не успеят да излязат с политически варианти, които хората са готови да подкрепят, те са обречени да останат просто мимолетни епизоди, които участвалите в тях един ден ще могат носталгично да си припомнят като една красива нощ на демокрацията.

Но дори и да не постигне целта си, протестът постигна много. Последните проучвания на общественото мнение показват, че след почти два месеца на демонстрации подкрепата на българите за демокрацията и за Европейския съюз се е увеличила.

Доказва го и позицията на Брюксел и на повечето големи европейски държави. Що се отнася до България, Европа, противно на бюрократичните си инстинкти, застана на страната на протестиращите, а не на страната на елита. Посланиците на Франция и Германия написаха съвместна статия, в която разкритикуваха остро политическия модел в България. Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг посети София и направи това, което българският министър-председател не предприе - говори с хората.