Просветният министър проф. Анелия Клисарова обяви реформа във финансирането на университетите. Съгласно нея висшите училища вече няма да бъдат финансирани "на входа" - тоест на брой приети студенти. Вместо това парите ще се дават според резултата "на изхода" - тоест според това как училището е подготвило своите възпитаници. Най-голям превес ще се дава на реализацията на младежите, като данните за това ще се вземат от НОИ. Пари ще се дават обаче само за такъв процент студенти, колкото са започналите работа по съответната специалност. Освен това тежест ще имат и общият рейтинг на вуза, както и научноизследователската му дейност. Тези данни присъстват и сега в рейтинговата система на университетите. "Стандарт" реши да провери кой вуз ще вземе най-много пари, ако промените се въведат сега. И откри редица парадокси, които показват, че някои от специалностите би трябвало да хлопнат кепенци още отсега.

Двойна е разликата в стартовите заплати на младите хора в зависимост от това кой университет са завършили. Това показва рейтинговата система на висшите училища в България. Данните в нея са взети от НОИ - тоест се отнасят само за онези младежи, които се осигуряват на пълната си заплата. От тях става ясно, че дори и в най-търсените специалности има значение с каква тапия си започнал работа.

В икономика например разликата в дохода е над два пъти. Студентите, завършили Американския университет в Благоевград, започват със стартов доход 1546 лева. И ако данните за тях не са толкова меродавни, тъй като повечето от тях започват да се трудят предимно за чужди компании, то вторият в класацията със съвсем минимална разлика - Софийският университет, е извел възпитаници, които започват работа със среден доход 1441 лева. 1102 лева е заплатата на младеж, завършил УНСС, докато тази на абсолвент от Стопанската академия в Свищов е 741 лева. Разликата се определя не само от нивото на вуза, а и от това, че по-назад в класацията се оказват университети, които не са столични. Техните възпитаници обикновено започват работа в същия регион, където са учили, а заплатите там съответно са по-ниски. Това е характерно на практика за всички специалности - винаги в дъното на таблицата се оказват несофийски висши училища.

Любопитно е обаче, че дори и в най-добрите университети младите хора, които започват работа по специалността си, са далеч от стоте процента. Да не говорим, че има и такива, от които едва 10 на сто работят това, за което са учили - например инженерите от Бургаския свободен университет. Ако вбъдеще това тежи най-много при определянето на финансирането на вузовете, най-вероятно специалности с подобна реализация ще трябва да се самозакрият, защото няма да могат да се издържат с толкова малко пари. При повечето специалности едва 50 на сто от младите хора работят онова, за което са учили.

Най-високи са заплатите на завършилите информатика, следвани от икономика и администрация и управление. Правото вече остава по-назад в класацията - то носи приблизително такъв доход, какъвто дава и инженерството. С най-високи заплати са младите хора, които се дипломират като информатици в Алма матер - 1641 лева. Веднага след тях са колегите им от Американския университет в Благоевград - 1514 лева. Шуменските млади информатици обаче блъскат едва за 647 лева средно на месец.

Интересното е, че в Шумен например по специалността си работят едва 39,95 на сто от завършилите информатика, макар че безработни остават само 7 процента. Очевидно е, че останалите са се хванали на работа, за която завършеното висше образование така и не им е било нужно. За сравнение випускниците на СУ, които работят като информатици, са 87,26, а безработните са под 1 на сто.

Всеки четвърти в България учи администрация и управление, съобщи неотдавна НСИ. В някои университети по тази специалност обаче работят под 50 на сто от завършилите, а във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите това са 14,95 на сто. Най-добре тук се реализират онези, които са взели диплома за администратори от Академията на МВР - 92 на сто работят по специалността си. Най-високите заплати обаче се получават от възпитаниците на Американския университет - 1561 лева.

Въпреки че държавата усилено търси инженери, едва половината от хората, които завършват тази специалност, започват и работа по нея. Дори и от Техническия университет в столицата само 43,29 на сто от випускниците упражняват професията си, макар че безработните са 2,65 на сто. Останалите очевидно работят нещо друго. От Техническия университет в Габрово 27,34 на сто работят онова, за което са учили.

Правото също вече не е в състояние да осигури работа за всичките си абсолвенти. Оказва се, че най-реализирани по специалността си са завършилите в Юридическия факултет на Великотърновския университет - 69,5, макар че като цяло вузът е четвърти по рейтинг. Техните заплати са 939 лева средно. Следват ги СУ и УНСС - около 66 на сто с минимални разлики работят като юристи. Възпитаниците на Алма матер започват работа със стартова заплата 1096 лева, а тези на УНСС - с 960. Трети в общата класация по рейтинг е Пловдивският университет - със заплата от 759 лева и 61,73 на сто реализирани юристи. Най-слаба реализация имат младежите от Бургаския свободен университет - 43,38 на сто работят по специалността си, започвайки със средна заплата 685 лева.