София не е България. Но и България въобще не е София, тя в сравнение със столицата е малтретирана и репресирана. По новата оперативна програма „Региони в растеж" София ще получи 600 млн. лв., а следващите след нея по големина осем български градове (Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Велико Търново, Плевен и Благоевград) общо ще получат три четвърти от тази сума - 450 млн. лв.

Тези данни бяха публикувани през април в сайта на Оперативна програма „Регионално развитие", сега там ги няма. Известно е, че София чака пари и от Програмата за развитие на селския туризъм и поради тази причина Йорданка Фандъкова поиска София да се приравни на село. Столицата била разработила проекти за усвояване на европейски и български държавни пари в общ размер на 2,5 млрд. лв, при положение, че 26-те най-големи след София града общо ще получат едва половината от тази сума - 1,3 млрд. лева, а 32 малки български града ще получат по-малко от една четвърт от тази сума - 600 млн. лв.

Средствата от ЕС, договорени и усвоени от Южна България, към която е и София, са 6,7 млрд. лв., а за цяла Северна България парите са три пъти по-малко - 2,5 млрд. лв. Цели 89% от държавния бюджет на България са за Южна България, а за Северна България остават едва 11%.

Според данните на Националната статистика общият доход средно на лице от домакинство, както и темпът на неговото нарастване са драстично по-високи в София, в сравнения с останалите региони на България, особено в Северна България. Ако имаме предвид средногодишния процент на увеличение на доходите и ако настоящата тенденция се запази, то след 20 години русенци ще получават една трета, а силистренци една пета от доходите на столичани. От петте града с най-голям растеж на доходите (Стара Загора, София, Пловдив, Перник и Велико Търново) четири са в Южна България, а от последните пет града с най-нисък растеж (Габрово, Враца, Силистра, Видин, Пазарджик) само един не е от Северна България.

Регионалното малтретиране, хиперцентрализмът и регионализмът са свързани с безумната корупция, с нечовешкия алчен монополизъм, с растящата икономическа престъпност, с паразитирането на най-богатите (олигарсите) и на най-бедните (циганите), както и с продължаващото дълги години очевидно мафиотизиране на държавата, срещу което са нестихващите, но игнорирани от сегашната власт, улични протести.

Всичко това от своя страна е причина за масовото емигриране на младите българи зад граница (-2,4промила годишно, общо около 2 милиона за Прехода), за демографската катастрофа на България, която според проучване на Световната банка през 2050 г. ще бъде с 4 млн. жители (от близо 9 млн. през 1985 г.) при неизвестно каква етническа структура, вероятно 3:1 в полза на циганския етнос.

(Като аргумент за това съотношение ще посочим факта, че от родените 1907 деца през 2012 г. в Русе 1004, доста повече от половината, не са от български етнически произход.) Според НСИ, намалението на населението за 2012 г. във Видинския регион е с цели 16,0 промила, в Монтана - 12,8 промила, докато в София е само 1,9 промила, много пъти по-малко.

Населението на Северна България намалява седем пъти по-бързо в сравнение с Южна България, където е и София. Всички в България знаят и говорят за едни 3,5 млрд. лв., които всяка година се крадат от обществото ни чрез различни форми на контрабанда, знаем за източването на ДДС, пак в милиарди лева, и т.н., но никой не предприема абсолютно нищо по този повод.

Всички знаят за умопомрачителните размери на наркотрафика, знаем кой взема парите, знаем кои са наркобароните, само властта и съдебната система не знаят нищо. Помним как се затрудни финансово държавата, след като в чужбина хванаха наш кораб с тонове кокаин. Абсурдно е, но у нас единствената задържана и осъдена „наркотрафикантка" е бедната 80-годишна баба Божия от с. Самуилово заради три стръка коноп в двора й.

Откраднатите пари определено не отиват в провинцията, нито в Монтана, нито във Видин и Силистра. Всички знаят и за едни други 3,2 млрд. лв., с които годишно обществото издържа братята цигани. В доклада на Държавния департамент на САЩ се посочва, че 47 % от циганските деца и 23 % от възрастните цигани страдат от диабет или астма. Този необичаен факт намери своето обяснение в последната афера на ТЕЛК; срещу подкуп от 100 до 300 лв. докторите издавали Експертно решение за инвалидност, срещу което фиктивният болен - дете или възрастен - получава от бюджета веднъж накуп 5 000 лв., а после всеки месец по няколко стотачки. За мащаба на акцията по източване на бюджета и за отражението и върху бедните българи по-добре да не мислим.

След 20 години огромната и безнадеждна пропаст между бедните и богатите българи ще е в пъти по-голяма. Тъй като и сега според данни на Евростат за 2012 г. повече от половината българи (60%) живеят в пълна бедност, 52% от децата са в пълна мизерия, очевидно е, че положението на най-широките кръгове от обществото в провинцията, и особено в Северозападния регион силно ще се влоши за сметка на привилегированите социални страни от столицата, богаташките гета около нея и в затворените елитни селища по черноморския бряг.

С това геноцидът спрямо социалното множество от определени региони на провинцията ще бъде още по-жесток. В момента според НСИ смъртността на жителите на столицата София е 11,92 промила. В Северозападна България, например във Видин, смъртността е много по-голяма - 23,21 промила, около два пъти. Това означава, че на всеки един починал софиянец се падат по двама покойници от провинцията на север от София.

Пак според НСИ, заболелите и починали от болести на органи на кръвообращението български граждани, живеещи в Северен централен район, са с 32% повече от живеещите в Югозападния район, включващ и София, т.е. на всеки трима починали по тази причина от този регион се падат четирима починали от региона, в който са Велико Търново и Русе. Така стоят нещата и по отношение на раковите заболявания и т.н. Всичко това е ярка проява на пристрастеност само съм интересите на даден регион - столицата - за сметка на интересите, благоденствието, здравето и живота на хората в другите български региони.

Тази убийствена практика е известна като регионализъм. В някои случаи той е по-лош от комунизма и фашизма, защото напълно безнаказано и неусетно обрича на мизерно съществуване, на болести и ранна смърт (поради липса или лошо здравеопазване, липса на аптеки, недостиг на средства за лекарства, мизерия, глад, депресия и др.) огромно множество български граждани.

Всички виждаме как националното богатство на България се употребява само и единствено в полза на богатите софиянци. За тях се строят с народни пари магистрали, за да могат лесно и удобно да стигат до черноморските плажове, за тяхно удобство се строи метро, строят се зали, като в същото време инфраструктурата в много провинциални селища е плачевна и опасна. Всички пари по европейските проекти преминават през софийски министерски филтри. Наскоро станаха известни парите, които служебни лица в Регионалното министерство са усвоявали под формата на фиктивно участие в това, което е трябвало само да подпомагат и да контролират.

Продължаващата с десетилетия дискриминация по признак местоживеене с течение на времето се превръща в геноцид по същия признак. Налице са брутални нарушения на Закона на дискриминацията (чл. 4, ал. 1 и ал.3), видни от реалните обстоятелства за живот, които за една част от българите непрекъснато се влошават, а за друга част стават все по-неприемливо луксозни без основание.

Ако имаме предвид ратифицираната от България Конвенция предотвратяване и наказване на престъплението геноцид на ООН, всичко това наистина наподобява геноцид срещу тях, тъй като е налице съставът на нейния чл. 2, т. „в", който посочва, че действията по „умишлено налагане на групата на условия на живот, целящи физическото и унищожаване изцяло или отчасти" представляват осъществяване на престъплението „геноцид" по признак местоживеене.

Осъществен е съставът на престъпление по чл. 416, ал. 1, т."б" на Наказателния кодекс, което ясно се вижда от официалните статистически данни за смъртността на населението и за самоубийствата на българските граждани (по самоубийства сме на първо място в света). Има тежки нарушения на правата на човека, изложени в международната Харта на основните права, ратифицирана от Република България.

Тези нарушения и престъпления трябва да бъдат час по-скоро спрени и наказани с цялата строгост на българските и европейските закони. Това е единствената алтернатива за съществуването на и без това най-бързо намаляващата в света, най-болна и умираща българска нация.