Две години и половина и падането на ГЕРБ от власт бяха нужни на държавното обвинение да реши да разследва какво нарежда Бойко Борисов по телефона.

"Не искам да се изкажа по неща, които ще се окажат различни някой друг ден. Много неща знам, но не всичко мога да кажа веднага. Няма да избягам от отговори на всички въпроси, когато ги имам". Думите са на главния прокурор Борис Велчев от януари 2011 г. в разгара на скандала със скандалните разговори на Ваньо Танов, Симеон Дянков, Искра Фидосова, Бойко Борисов. От тях става ясно как се спира митническа проверка във фирма, как министър-председателят връща на работа приятеля си митничаря Вучката, как вътрешният министър влияе при проверки в полза на големи фирми, как се използват специални разузнавателни средства.

Велчев не само избяга от отговорите, ами дори напусна прокуратурата половин година по-рано и се спаси като конституционен съдия. Но и след него дълго време държавното обвинение стоя със запушени уши и уста по този изключително скандален случай.

Две години и половина по-късно прокуратурата даде знак, че е готова да започне най-после работа по съществото на тези разговори. През зимата на 2011 г. вестник "Галерия" пусна записите. Те предизвикаха политически скандал, като цялата опозиция нападна премиера. От ГЕРБ отвръщаха, че с въпросните записи Алексей Петров си отмъщава заради ареста си като глава на българския "Октопод".

Основният запис е разговор на премиера с шефа на митниците Ваньо Танов, в който Борисов му нарежда да спре митническа проверка на пивоварна "Леденика", свързвана изцяло с Михаил Михов. Пивоварната е с отнет лиценз, но продължава да работи. Тогава българският премиер разигра театър: "Ще направя така, че ако мога да взема достоверни записи, да опитам да ги пратя за изследване в чужбина, защото тези, които се занимават с монтаж, знаят колко опасно може да се случи в едно изречение да се поставят или махнат думички". Тогава каза, че записите са манипулирани. От парламентарната трибуна твърдеше, че журналистът от "Галерия" Явор Дачков му се обадил вечерта преди да излязат записите. "Снощи ми се обади на мобилния телефон г-н Явор Дачков. 10 минути поне ме въртя колко е лош Цветанов, колко е лош Дянков... Може би или не им стигаха някои реплики, не знам. Нямам обяснения - след 22.00 часа нормално ли е да се обади журналист на премиера и 10 минути да му обяснява колко са му лоши министрите?!", твърдеше тогава Борисов. Заради това Дачков води дело за клевета срещу бившия премиер. След версията за монтирания запис Борисов се опита да се изкара, че е жертва на чудовищен заговор, организиран от ДС, от вражеския тогава РЗС, от търговците на горива. Чак близо година по-късно прокуратурата обяви, че според експертиза става дума за презапис от истински, на практика неманипулирани записи от телефонно подслушване, разрешено напълно редовно по закона за СРС и изпълнено от техническата служба на МВР. Накрая и Борисов в интервю пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов, дистанцирайки се от предишните си твърдения, призна, че е казал всичко, което и без това се чува повече от ясно на записа. С едно изключение - имало здрава ругатня по адрес на президента Георги Първанов, но точно тя била изчезнала от записа. "Но нямаше как да не реагирам, след като президентът ми се обади и ме помоли. Не че е правилно, не е трябвало да го правя, но съм си такъв, всеки има своите грешки, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол".

Преди това прокуратурата обяви за установено, че все пак разговорите били от законни СРС-та Че са прилагани към шефа на митниците Ваньо Танов. Че направените записи са незаконно изнесени от МВР. В крайна сметка признанието, че става дума за СРС, почти изключи възможността да има монтиране. МВР обяви, че са установени един служител в ДОТО-Добрич и друг в ДАНС, изнесли информацията от въпросните СРС-та. Но и досега не е известно срещу тях да е започнало досъдебно производство.

Появи се и убийственият доклад на парламентарната подкомисия по контрола на СРС-тата. В него на практика бе констатирано, че Танов е подслушван по сигнал с най-ниска степен на достоверност при липсващи гаранции за законност. Установено бе, че оперативните работници са филтрирали информацията към прокуратурата. В същото време напълно незаконно са докладвали на висши началници в МВР.

Депутатите обявиха, че няма никаква гаранция придобитата чрез СРС информация да не се ползва за политически цели. Отговорността за това се носи от хората, на които е възложено изпълнението на закона за СРС. А това са основно вътрешният министър и донякъде шефът на ДАНС. По онова време шеф на ДАНС беше Цветлин Йовчев, той подаде оставка, бързичко приета от Бойко Борисов. По-нататъшната кариера на Йовчев е известна.

Борисов застана на амбразурата, за да спасява вътрешния си министър, за да опази и самия себе си. Това се превърна в единственото последователно поведение на лидера на ГЕРБ, което наблюдаваме и досега. Междувременно заради съзнателното протакане на проверките на записите и на нежеланието на прокуратурата да "прогледне" скандалът затихна.

В началото на тази година настоящото ръководство на държавното обвинение обяви, че прекратява случая, включително и образуваната по сигнал на бившия депутат от НДСВ и настоящ адвокат Минчо Спасов преписка. Последният поиска от прокуратурата да образува дело за престъпление по служба след публичното признание на Борисов, че е водил такъв разговор. Миналата есен прокуратурата отказа, защото признанието на Борисов "изразявало самокритичност към определено поведение", а това не било "доказателство по смисъла на НПК". Този отказ бе потвърден и от Апелативната прокуратура.

Но преди два дни стана ясно, че все пак прокуратурата ще се заеме със случая и че ще изследва аудиозаписите, включително и тяхното съдържание заради препятстване на митническа проверка, както и за възможна търговия с влияние.

Няколко месеца след появата на записите умря един от главните герои - 47-годишният Михаил Михов. В края на март 2011 г. тялото му бе открито в стая в хотела в Правец. Само за няколко часа полицията излезе със заключението, че става дума за естествена смърт, причинена от остра сърдечна недостатъчност. Оттогава периодично се появява някой, който твърди, че става дума за убийство.

Сега прокуратурата не трябва да се фокусира само върху разговора за Мишо Бирата. Защото във флашките имаше и запис с твърдения на Танов как вътрешният министър Цветанов осуетявал проверки на фирми. И онези думи на Фидосова, че щяло да стане голям скандал защо нейният човек нямало да оглави ломската митница. И как Борисов кара шефа на столичната митница да върне на старото и по-доходно място Вучката. Материал има. Да видим докъде ще стигне прокуратурата този път.

Разговорът между Бойко Борисов и Ваньо Танов

Б.Б. (Бойко Борисов) Ало, здрасти. Абе, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак.

В.Т. (Ваньо Танов) Да?

Б.Б. В неговата фабрика влезнали митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят там некаква акция.

В.Т. Значи, когато беше разговорът при вас, и нали вие казахте да се срещна с него и да се разбера. Аз го извиках при мене и почнахме да разговаряме. Обади се г-н Дянков и каза: "Аз карам влака, да дойде при мене".

Б.Б. Да.

В.Т. И аз го изпратих и повече... Сега в момента ми се обадиха, че някакъв гражданин звъни, че туй работи, Бирената. И има и дежурен телефон, че са изпратили мобилната група да види какво правят през нощта вътре в завода. В смисъл, казва, че работи заводът при отнет лиценз. Аз му звъннах по мобила и му казах: "Тази бира, която е налична, бутилирай я, докато оправим нещата"... го извика и аз не знам те какво са се разбирали.

Б.Б. Аз го видях Дянков и го пратих при него да се разберат.

В.Т. Аз звънях на министъра и му казвам: "Г-н министър, имахме уговорка с премиера по този въпрос. Вие го извикахте, кажете ми какво сте се разбрали последно. Той ми вика: "Нищо не съм се разбирал с него. Казах му да си извади тази бира, която е останала там, и това е". И аз сега не знам какво да им кажа. По принцип звъннах и няма да... щото аз заминавам утре за Македония, тъй като има три дена среща на Световната. И им казах: "Хората са писали, няма да го завеждат и искам да ми го докладват на мене". За да мога да разговарям с вас и да видим какво да...

Б.Б. Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не...

В.Т. Да де, обаче работим в различни посоки. Аз правя едно, а министърът...

Б.Б. Не, бе. Аз го виках и му казах и точно това съм му казал. Затова, кой е пратил групата там?

В.Т. Ами то е станало по обаждане...

Б.Б. Добре, обади се. Обади се, извади ги оттам и като се видиме, ще го говориме...

В.Т. ...защото, ако ги изведа, той няма лиценз...

Б.Б. Да. И това да се направи в момента.

В.Т. Аз това казах. Материалите да бъдат на моето бюро и няма да се прави нищо, докато не се върна да взема решение по въпроса.

Б.Б. Добре. Ако трябва, обади му се ей сега и му кажи какво сме се разбрали, защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал, че няма да го закачам, няма да го закачам.

В.Т. Разбрано. Сега ще звънна на министъра и ще му кажа...

Б.Б. Кажи му на министъра. Значи звънни му на министъра, кажи му какво съм казал и същото и на Мишо му се обади и му го кажи.