Когато се проведоха първите избори в България и БСП ги спечели, Варна гласува за демократичните сили. Тогава още никой не знаеше, че този град дава знаци, които трябва да се четат, защото случилото се там после следва в цялата страна.

За втори път това стана в средата на мандата на Иван Костов през 1999 г. Тогава обратно “синята крепост”, както някога наричаха няколко града в страната, падна заради самозабравяне и преяждане с власт. Никой не отчете и този знак, а през 2001 г. ОДС загуби изборите почти по същите причини в цялата страна.

Частичните местни избори в неделя пак дадоха ясни знаци за България и трябва да се четат бързо и внимателно. Първо ГЕРБ бяха изгонени с камъни от властта, защото сами се идентифицираха с олигархични модели, като издигнаха Кирил Йорданов за кмет. С това показаха, че не ги интересува никакво европейско развитие, а единствено и само шансът да бъдат във властта.

Но и на тези избори на никого не му хрумна да предложи нова визия за развитие на града и на отношение към хората. Изборите бяха взети, а не спечелени и то със срамно нисък резултат, който не дава никакъв кредит на доверие. Въпреки това показва, че тази партия още е в прилично организационно здраве и се държи на добри финансови резерви.

Както и в случая с Кирил Йорданов, и сега ГЕРБ не се посвениха да приемат подкрепата на Янко Станев, който в годините на прехода е обиколил доста партии, но накрая беше освободен дори от ДПС.

Политическата хигиена очевидно не е силната страна на доскоро управлявалите и фактът, че са в опозиция не им е помогнал, за да се променят. Отново принципът е: власт на всяка цена. Но както е известно - победителите не ги съдят. Затова сега предстои да видим как се управлява град с 15% доверие.

Другият симптом, за който в София всички се правят на слепи и глухи, е, че БСП и партията на Кунева бяха заедно зад общ кандидат. Не им се говори за това на интелектуалците по софийските кафенета.

Ненадейната комбинация се получи не заради феноменалната харизма на иначе възпитания и праволинеен кандидат Христо Бозов, а заради чисто бакалски сговаряния зад пердето на публичната политика. А когато няма ясно и логично обяснение, хората сами си го намират. То със сигурност не е в полза на Кунева.

Разбира се, загубата не е здравословна и за Станишев, защото знае, че опонентите му ще превърнат Варна в пропагандно оръдие срещу кабинета на Орешарски. Апропо, със същата разлика в гласовете, днес и бившият заместник-кмет можеше да е кмет, но варненци ясно показаха, че за тях от това промяна няма да настъпи, защото просто не излязоха да гласуват. Другото беше въпрос на технология.

На практика най-сериозният извод в реално време трябва да си направят тези, които звучно и красиво всеки ден искат “оставка” и “избори” по софийските улици. В града с най-тежките февруарски протести, какъвто беше Варна, хората си останаха у дома

Мълчаливото мнозинство, което следи ситуацията намръщено пред телевизора, не е намерило ясните отговори на своите недоволни въпроси. А това значи само едно - повторение и болка. А всяко повторение води до спад на ентусиазма и глупави реплики, че “всички са едни и същи”.

Ако варненските избори се разчетат подробно, ще се види, че най-интересното събитие беше третото място на първия тур. Това беше специално и нагледно упражнение за столични политически инженери от жълтите павета и някои банкови среди, които днес акушират десница.

За трийсет дни един млад, но абсолютно неизвестен кандидат от средите на бизнеса, с осем ясни като идеология център-десни партии в подкрепа, направи резултат от 17,5%. Темпото, с което растеше подкрепата за него, ясно сочеше, че ако имаше още 7-10 дни кампания, за да го опознае градът, най-вероятно той щеше да е новият кмет на Варна.

Ето я простата симбиоза между гражданско общество, дясна идеология и логичното място на предприемачите в България. Срещу него се водеше типично лява кампания на омраза, като към всеки човек, който е състоятелен, а не на социални помощи. Но все пак директното и честно говорене и липсата на партийни пазарлъци дадоха резултат.

Тук не става въпрос за това, че кандидатите трябва да са бизнесмени, а че беше намерена естествената сплав, от която изглежда може да се получи цивилизована проевропейска десница. С две думи, ако има кой да разчете сигнала от тази “загуба”, ще види ясно какъв път сочат хората.

Дано не се наложи Варна за четвърти път да дава сигнал какво ще се случи на всички ни в страната, защото днес морската столица е един тъжен, позападнал град с дупки и кучета, който някога беше “перлата на Черноморието”, а по-заможните хора просто говорят на руски.

Автор: Арман Бабикян