Над 2/3 от заетите българи смятат, че получаваната от тях заплатата не им стига - това показва изследване на КНСБ сред 3300 работещи, направено през 2012 г. Около една трета от респондентите посочват, че възнагражденията им са били намалени спрямо предходната година, а едва при 17% от изследваните заплатата е била увеличена. Средната стойност на чистия месечен доход според изследването е 519 лева.

Ръководството на КНСБ настоява за увеличаване на минималната работна заплата с 30 лева от 1 юли и с още 40 лева от началото на следващата година.

Близо половината от участниците в изследването посочват, че трудът им не се заплаща справедливо, като най-висок е процентът на недоволните сред работещите в държавната администрация и в българските частни фирми. Причините за ниската цена на труда според работещите лидерът на КНСБ Пламен Димитров коментира така: „Приходите между работници и работодатели се разпределят несправедливо. Това казват самите хора. Чак тогава говорим за ниска производителност на труда”.

Изследването обръща внимание на обществената оценка за заплащането на труда, която показва, че българите смятат за недооценен трудът на лекарите и учителите, за разлика от този на съдиите и полицаите, които според хората получават толкова, колкото би трябвало да получават. Според изследването над 70 процента от българите искат да работят повече от осем часа, ако това им носи допълнителен доход, а 12 процента от тях работят на втора работа, но без договор. Освен за вдигане на минималната заплата, от КНСБ поставиха още няколко искания.

„Въвеждане на необлагаем минимум поне от 1 януари 2014 г. с новите данъчни закони в размер на новата минимална работна заплата, увеличение на максималния осигурителен доход на 2400 лева от 1 януари догодина. И по този начин стимулиране и оставане на разполагаем доход, приоритетно в джобовете на по-бедните български работещи. Около 600 000 души на пазара на труда са работещите бедни в България”, разясни Димитров.