Спешните медици поискаха поставянето на паникбутони във филиалите и линейките за по-голяма сигурност при работата си. Това стана на среща с министъра на здравеопазването д-р Таня Андреева. Тя обеща да проучи въпроса и да обезопази обектите, застрашени от посегателства, съобщи за „Черно море“ д-р Десислава Кателиева, председател на Националната асоциацията на работещите в спешната медицинска помощ (НАРСМП).

Министър Андреева ни увери също, че до 2-3 седмици се очаква Народното събрание да приеме окончателно новите, по-тежки санкции за посегателства над спешните медици, каза още д-р Кателиева. На срещата в София са участвали също медицински сестри, шофьори и лекари от системата. Представителите на НАРСМП са представили краткосрочни и дългосрочни предложения за стабилизиране на бързата помощ. Те са подарили на министъра албум със снимки, които показват условията на труд във филиалите. Настояхме за регламентиране на парите по КТД за основни заплати и за нощен труд, каза още д-р Кателиева. Наясно сме с финансовата ситуация в страната и не искаме много. Другото искане е всяка година заплатите в системата да се индексират с определен процент, за да се достигне постепенно заплащането в доболничната и болничната помощ, добави тя.

Представителите на Асоциацията са настояли и за реабилитирането на професията медицински фелдшер. От 20 г. обучението по нея е спряно, което може да предизвика сериозен дефицит в бъдеще. Не е тайна, че в много от филиалите ни в малките селища на страната се разчита основно на медицинските фелдшери, тъй като те вършат и дейности, присъщи на лекаря. Здравният министър е отговорил, че обучението на медицински фелдшери у нас е спряно по изискване на ЕС. Идеята е те да бъдат заменени от медицински сестри с висше образование, обучени да работят в спешната помощ. Проблемът обаче е, че кандидати за такава подготовка засега няма.

Представителите на асоциацията са предложили също шофьорите на линейки да бъдат включени в обучението за парамедици. Мотивите са, че са в състояние да се ангажират и с животоспасяващи дейности.

Разискван е и проблемът с много повиквания за неотложни случаи, които по правило са от компетентността на общопрактикуващите лекари. Една от обсъжданите идеи е семейните доктори да започнат да сключват договори с филиалите на ЦСМП за тази дейност. Това обаче може да стане едва след промяна на нормативите в тази сфера.

Мисля, че д-р Андреева ще се справи с предизвикателствата пред системата за спешна помощ. Хубаво е, че последните трима министри на здравеопазването демонстрираха желание за диалог с нас, обобщи д-р Кателиева.

Министерството на здравеопазването си поставя като важен приоритет предприемането на ясни и конкретни стъпки за подобряване работата на всички работещи в системата на спешна помощ, подчерта на срещата министър Андреева. Тя изтъкна, че дългосрочното решаване на проблемите е свързано с разработването на цялостна стратегия за спешната помощ като една от приоритетните оси в цялостната стратегия за здравеопазване за следващия програмен период 2014-2020 г. В условията на недостиг на финансови средства МЗ планира промени, които да мотивират кадрите, заяви министър Таня Андреева. Предстои създаването на специална работна група от експерти по спешна медицина, която да обсъди в детайли редица въпроси и да излезе с конкретни решения, включително и по отношение прилагането на алгоритми на работа на спешните медици. Като следваща важна цел МЗ си поставя осигуряването на достатъчно добри условия и възможности за развитие на кадрите по отношение на тяхното заплащане, специализацията на лекарите и продължаващото им обучение. Ще бъде направи анализ за възможността за интегриране на ЦСМП в процеса на оказване на неотложна помощ, възложена в момента на общопрактикуващите лекари. Според представителите на Асоциацията е целесъобразно да бъдат разкрити кабинети във филиалите, които на практика обслужват неотложните пациенти, съобщиха от пресцентъра на министерството.